Димитровден се празнува всяка година на 26 октомври, когато православната църква почита паметта на свети великомъченик Димитър Солунски. За народа обаче този ден е много повече от църковен празник - той затваря стопанската година и отваря вратата на зимата. Около него се събират и благодарността за прибраната реколта, и грижата за студените месеци, които предстоят.
Произход и значение на Димитровден
Свети Димитър е християнски мъченик от град Солун, живял в края на III и началото на IV век. Според житието му той произхождал от знатно семейство, заемал висок пост в града и открито изповядвал християнската вяра в години на жестоки гонения. Заради вярата си бил хвърлен в тъмница и убит. Почитта към него бързо се разпространява из целия православен свят, а Солун и до днес го смята за свой небесен покровител.
На иконите свети Димитър обикновено е изобразен като млад воин на червен кон. Често го виждаме до свети Георги, който язди бял кон - и тази двойка не е случайна. В българските народни представи двамата светци делят годината на две половини: Гергьовден поставя началото на лятото, а Димитровден - на зимата. Затова в много краища казват, че свети Димитър “води зимата” и носи първия сняг на брадата си.
За селския човек този ден е имал и съвсем практическо значение. Работата на полето е приключила, хамбарите са пълни, гроздето е обрано и виното ври в бъчвите. Идва моментът да се направи равносметка на изминалата година и да се подготви домът за зимата. Неслучайно в старите песни се пее и за хайдутите, които се събират на Гергьовден и се разделят на Димитровден, за да презимуват по домовете си.
Обичаи и традиции на Димитровден
Най-характерният обичай на Димитровден е свързан с края на стопанската година. В миналото на този ден изтичали договорите на ратаите, слугите и овчарите, наети за сезона. Стопаните им плащали надницата, уреждали се старите сметки и се договаряли нови. Вярвало се, че не е добре да влезеш в зимата с неуредени дългове, затова хората се стараели да върнат каквото дължат преди празника.
Около Димитровден овчарите свалят стадата от планинските пасища и ги прибират в зимните кошари. В някои краища това е бил истински празник за цялото село - с посрещане, черпня и благословии за здраве на хората и на животните.
В много домове на Димитровден се прави курбан за здраве. Най-често се коли петел или кокошка, а в някои краища - агне или овен. Курбанът се освещава, а част от него се раздава на съседи и близки. Особено тачен е празникът в семействата, в които има човек с името Димитър, както и в селата, където църквата е посветена на свети Димитър. Там Димитровден често е и празник на селото - събор, на който се събират роднини от близо и далеч.
Есента, след като реколтата е прибрана, традиционно е била и време за сватби. В много краища около Димитровден започвали годежите и сватбите, защото хората вече имали и време, и запаси, за да вдигнат голямо тържество.
Какво се прави на Димитровден?
На Димитровден се ходи на църква, почита се паметта на светеца, а вечерта домовете на имениците се отварят за гости. Това е ден за събиране, за благодарност и за спокойна равносметка, а ето и някои от народните вярвания, свързани с него.
Какво се прави според традицията:
- Връщат се заемите и се уреждат сметките, за да се влезе в зимата “чист”.
- Палят се свещи за здраве и се прави курбан за дома и семейството.
- Именниците посрещат гости без покана - вратата се оставя отворена за всеки, който дойде да честити.
- Опитва се новото вино и се благодари за реколтата.
Какво не се прави според народните вярвания:
- В някои краища вярват, че на празника не бива да се върши тежка работа, особено къщна - пране, шиене и тъкане.
- Смята се, че не е добре в този ден да се дава назаем, защото с това от дома излиза берекетът за цялата зима.
- Не се влиза в празника с кавги и неуредени отношения - казват, че каквото пренесеш през Димитровден, това те съпътства през студените месеци.
Много хора гледат и времето на празника. В народа вярват, че по него може да се съди каква ще бъде зимата - дали ще е мека, или сурова и снежна. Разбира се, това са поверия, които днес приемаме с усмивка, но те пазят спомена за времето, в което хората живеели в тесен досег с природата.
Какво се яде на Димитровден?
На Димитровден трапезата е богата и есенна - с всичко, което градината и полето са дали през годината. В центъра обикновено стои курбанът - пиле или петел, сварени или печени, често с ориз или с кисело зеле. В някои краища на масата има агнешко или овнешко.
Задължителна е обредната питка, която се разчупва за здраве и берекет. Освен нея на празничната маса често присъстват:
- тиквеник или баница
- сарми с кисело зеле
- пълнени чушки
- туршия и есенни салати
- ново вино и домашна ракия
Трапезата на Димитровден е време да се похвалите със зимнината, която сте приготвили - и да почерпите от нея близките си.
Кой има имен ден на Димитровден?
На Димитровден имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитра, Димо, Димана, Митко и Мита. Името Димитър е едно от най-разпространените в България, така че почти няма семейство, в което да не се празнува. Затова денят често прилича на голям празник за цялата рода - с много телефонни обаждания, гости и наздравици.
Ако имате имен ден, традицията е да посрещнете гостите си с отрупана маса и отворена врата. А ако отивате на гости, малък подарък, цвете или бутилка хубаво вино винаги са добре дошли - заедно с топлата дума.
Пожелания за имен ден на Димитровден
Ето няколко пожелания, с които да зарадвате имениците:
- Честит имен ден! Нека свети Димитър пази дома ви топъл, а сърцето ви - винаги пълно с обич.
- Нека зимата ви донесе спокойствие, а всяка следваща година да бъде по-плодородна от изминалата. Честит празник!
- Пожелавам ви здраве като планински извор, радост като пълен хамбар и близки хора около масата. Наздраве!
- Честит имен ден! Нека всички сметки в живота ви излизат на печалба - и в парите, и в любовта.
- Нека името ви носи сила и закрила, а всеки нов ден да ви намира усмихнати. Бъдете живи и здрави!
- Нека снегът, който свети Димитър носи, покрие само полето, а във вашия дом винаги да е светло и топло. Честит празник!
Често задавани въпроси
Кога е Димитровден?
Димитровден е всяка година на 26 октомври. Датата е неподвижна, така че празникът не се мести според Великден.
Кой празнува имен ден на Димитровден?
На Димитровден имен ден имат Димитър, Димитрина, Димитра, Димо, Димана, Митко и Мита. Това е един от най-многолюдните имени дни у нас, защото името Димитър е сред най-разпространените в България.
Какво се яде на Димитровден?
На трапезата традиционно има курбан, най-често пиле или петел, приготвен с ориз или кисело зеле. Слагат се още обредна питка, тиквеник или баница, сарми и ново вино.
Защо казват, че на Димитровден идва зимата?
В народните представи свети Димитър е светецът, който води зимата, както свети Георги води лятото. Затова Димитровден се смята за символична граница между топлия и студения сезон.