Св. Св. Константин и Елена се чества всяка година на 21 май. Това е голям църковен празник в памет на равноапостолните император Константин Велики и майка му Елена, а в народната традиция е свързан с огъня, лятото и нестинарските танци в Странджа. На този ден имен ден имат много Костадиновци и Елени, затова денят обикновено минава около шумна и щедра трапеза.
Произход и значение на празника
Църквата почита Константин и Елена като равноапостолни, защото с делата си са направили за разпространението на вярата толкова, колкото и апостолите. Константин Велики е римският император, който прекратява гоненията срещу християните и им дава свобода да изповядват вярата си открито. Той основава нова столица на брега на Босфора, която носи неговото име - Константинопол, и свиква Първия вселенски събор, на който се полагат основите на християнския Символ на вярата.
Майка му Елена също е почитана като светица. Според църковното предание тя пътува до Светите земи и в Йерусалим открива Кръста, на който е разпнат Христос. По нейно време там са издигнати храмове на местата, свързани със земния живот на Спасителя. Затова на иконите двамата често са изобразени заедно, хванали кръст помежду си.
В народния календар празникът е известен и като Костадиновден. Той идва в края на пролетта, когато природата е в пълен разцвет и започва лятото. Хората са свързвали светците с огъня и слънцето, а в някои краища са ги смятали за закрилници на здравето и плодородието. Така християнската почит и много по-стари вярвания се преплитат в един от най-красивите български празници.
Какво се прави на Св. Св. Константин и Елена?
На Св. Св. Константин и Елена хората ходят на църква, почитат имениците и празнуват заедно, а в Странджа се играе нестинарство. В повечето домове денят започва със служба и запалена свещ за здраве, а продължава с гости и трапеза.
Нестинарството в Странджа
Нестинарството е най-известният обичай, свързан с празника, и е запазено в някои странджански села, като най-познато е село Българи. Обичаят е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, а мнозина го смятат за един от най-вълнуващите ритуали у нас.
Подготовката започва още преди празника. Иконите на светците се пазят в специално място, наричано конак, и се обличат с червени кърпи и украси. В деня на празника те излизат в шествие из селото под звуците на тъпан и гайда, като процесията обикновено отива до аязмото - светия извор - където се освещава вода и се приготвя курбан.
Вечерта се пали голям огън, а когато дървата изгорят, жаравата се разстила в кръг. Нестинарите влизат боси в жаравата с иконите в ръце и играят по особената нестинарска мелодия. Казват, че те изпадат в състояние, в което сякаш не чуват и не виждат нищо около себе си, и вярват, че светците ги пазят. Хората наоколо гледат със затаен дъх, а после всички се хващат на хоро.
В някои села празникът по традиция се отбелязва по стария календар, затова панагирът там може да е по-късно. Ако искате да го видите на живо, добре е предварително да проверите кога точно се провежда.
В останалите краища на страната
Извън Странджа празникът е по-тих, но не по-малко сърдечен. В много села се правят събори и се коли курбан за здраве, който се раздава на съседи и минувачи. В градовете денят е преди всичко празник на имениците, с гости, цветя и подаръци.
Какво не бива да се прави на празника?
Според народните вярвания на празника не бива да се работи тежка работа, особено на полето. В някои краища старите хора са смятали, че който работи на този ден, може да навлече градушка или суша върху нивите. Днес това се приема по-скоро като повод денят да бъде посветен на семейството и почивката.
Ето и други вярвания, които се предават от поколение на поколение:
- Вярва се, че водата от аязмото на празника е лековита, затова в някои места хората си мият лицето с нея или я носят у дома.
- Не бива да се карате и да се сърдите, особено на трапезата - казват, че каквото е настроението на празника, такава ще бъде и годината.
- Добре е да не връщате никого, който дойде у дома - гостоприемството на имения ден се смята за знак на благополучие.
- В Странджа се вярва, че който докосне иконите на светците или гледа нестинарите с чисто сърце, ще бъде здрав.
- Част от курбана се раздава, защото споделената храна носи здраве и на дома, и на хората наоколо.
Тези поверия не са правила, а част от нашата история. Можете да ги спазвате или просто да ги разкажете на децата като красива семейна традиция.
Трапезата на Св. Св. Константин и Елена
Традиционната трапеза на празника е щедра и пролетна, а в центъра ѝ често стои агнешкото. В селата, където се коли курбан, се вари курбан чорба, която се раздава на всички. В домовете на имениците обикновено се приготвят:
- печено агнешко или агнешко с ориз
- пиле с ориз
- курбан чорба
- обреден хляб или погача, която се разчупва за здраве
- баница
- пресни пролетни салати със зелен лук, марули и репички
- кисело мляко, сирене и домашно вино
За сладко масата се допълва с торта или домашен сладкиш, особено ако празнува някой от семейството. Най-важното обаче не е колко ястия ще има, а около масата да седнат близките хора.
Кой има имен ден на Св. Св. Константин и Елена?
На този празник имен ден имат Константин, Константина, Костадин, Костадинка, Коста, Елена и Еленка. Това са едни от най-разпространените имена у нас, така че почти всеки има поне един близък човек, когото да поздрави.
Ако празнувате вие, прието е да почерпите колегите и да посрещнете гости вкъщи. Ако сте гостенка, малко цветя, бутилка вино или нещо сладко винаги са добре дошли - заедно с топла дума.
Пожелания за имен ден
Ако търсите какво да напишете на любим човек, ето няколко пожелания, които можете да изпратите или да кажете лично:
- Честит имен ден! Нека светците ти дарят здраве, топлина в дома и хора, на които винаги можеш да разчиташ.
- Пожелавам ти дните ти да са светли като огъня на празника, а сърцето ти - спокойно и пълно с обич.
- Честит празник! Нека всяка твоя стъпка е уверена, а пътят пред теб - осеян с хубави изненади.
- Да си жива и здрава, да те радват близките ти и масата ти винаги да е пълна с усмивки и смях.
- Нека Св. Св. Константин и Елена те пазят, а годината до следващия ти имен ден да е най-хубавата досега.
- Честит имен ден! Пожелавам ти сили за всичко, което мечтаеш, и време за всичко, което обичаш.
Често задавани въпроси
Кога е Св. Св. Константин и Елена?
Празникът е на 21 май всяка година. Датата е неподвижна, така че не зависи от Великден и винаги се пада на един и същи ден от месеца.
Кой празнува имен ден на Константин и Елена?
Имен ден имат Константин, Константина, Костадин, Костадинка, Коста, Елена и Еленка. Прието е имениците да посрещат гости и да подредят празнична трапеза.
Къде може да се види нестинарство?
Нестинарството е запазено в някои села в Странджа, като най-известно е село Българи. Там празникът продължава с шествия, курбан и хоро, а вечерта нестинарите играят върху жаравата.
Почивен ден ли е 21 май?
Не, Св. Св. Константин и Елена не е официален почивен ден в България. Въпреки това е голям църковен и народен празник и мнозина го отбелязват вечерта или със семейството си.