Петковден се празнува всяка година на 14 октомври и е посветен на Света Петка Българска, позната още като Света Параскева. Това е един от най-обичаните есенни празници у нас - едновременно църковен, народен и семеен. За много българки Св. Петка е закрилница на жената, на дома и на женския труд, затова денят носи особено топло, почти домашно усещане.
Коя е Света Петка и защо я почитаме?
Света Петка е българска светица, родена в град Епиват, недалеч от Цариград, в заможно семейство. Според житието ѝ още като дете тя проявява дълбока вяра и състрадание и раздава дрехите си на бедните. Като млада се отдава на отшелнически живот и прекарва години в пост и молитва в пустинята край река Йордан. Към края на живота си се връща в родния край, където и почива.
Мощите ѝ са пренесени в Търново по времето на цар Иван Асен II и дълго се пазят като светиня на средновековната столица. По-късно преминават през Видин, Белград и Цариград, а днес се намират в румънския град Яш, където всяка есен се стичат множество поклонници. Името Параскева идва от гръцки и означава „петък“, оттам е и българското Петка.
В народната традиция образът на светицата се преплита с по-стари представи. Св. Петка се смята за покровителка на предането, тъкането, шиенето и изобщо на ръчния женски труд. Почитат я и като закрилница на семейството, на майките и на болните. Петковден бележи и края на есенната полска работа - сеитбата е към своя край и започва времето за сватби, седенки и малко почивка след трудната година.
Какво се прави на Петковден?
На Петковден хората ходят на църква, палят свещ и се молят за здраве на близките си, а стопанките подреждат празнична трапеза. Много храмове в страната носят името на Св. Петка и в деня на празника там се правят тържествени служби, а около тях често се събира събор с музика и сергии.
Обичаите се различават в различните краища. В някои села се коли курбан за здраве, най-често агне или овен, а месото се раздава на съседи и близки. На други места стопанката меси обреден хляб, който се разчупва и споделя с всички на масата. Има селища, в които Петковден е и празник на селото - тогава се събира целият род, а на мегдана се играе хоро.
Празникът е свързан и с края на стопанската година. В миналото около Петковден приключвала сеитбата на есенниците, а в някои краища денят се смятал за граница между лятото и зимата. Казвало се, че след него идва времето на седенките - дългите вечери, в които жените предат, плетат и си разказват истории.
Ако някой в семейството носи името на светицата, вратата е отворена за гости. Обикновено не се чака покана - който се сети, идва с добра дума, а домакините посрещат с щедра трапеза.
Какво не се прави на Петковден?
Според народното вярване на Петковден жените не бива да вършат женска работа - да предат, да тъкат, да шият, да перат или да простират. Смятало се, че светицата може да се разсърди, а неспазилите забраната да ги сполети болест или неволя, най-често по ръцете.
Други поверия, които се срещат в различни краища:
- Не се започва нова работа, защото се вярвало, че няма да има берекет.
- В дома не се спори и не се кара, за да е спокойно семейството.
- Не се отказва помощ на нуждаещ се, понеже Св. Петка е известна с милосърдието си.
- В някои села момите гадаели за любов и женитба, защото след празника започвало времето на сватбите.
Разбира се, това са стари вярвания, а не правила. Днес мнозина ги спазват по-скоро от уважение към традицията и като повод за почивка. А един ден без пране и шетане е хубав подарък за всяка жена, нали?
Трапезата на Петковден
Трапезата на Петковден е богата и отразява щедростта на есента. В средата обикновено стои питка или обреден хляб, а около нея се нареждат ястия от новата реколта.
На празничната маса често присъстват:
- курбан чорба, там където се пази обичаят на курбана
- печено агне или овнешко
- пълнени чушки и сарми
- тиквеник или баница
- варена царевица и печена тиква
- кисело зеле и туршия
- мед, орехи и есенни плодове
- ново вино и ракия
Ако празникът се падне в сряда или петък, вярващите, които постят, подреждат по-постна трапеза - с боб, риба или зеленчукови ястия. Най-важното е масата да е споделена и семейството да е заедно.
Кой има имен ден на Петковден?
На Петковден имен ден празнуват Петко, Петка, Петкана и Параскева. Това са стари български имена, които се предават в семействата от поколение на поколение, често в чест на баба или дядо.
По традиция именниците черпят приятели и колеги, а у дома посрещат гости. Ако имате близък човек с някое от тези имена, едно обаждане сутринта, малко цвете или домашен сладкиш ще му покажат, че мислите за него.
Пожелания за имен ден на Петковден
- Честит имен ден! Нека Св. Петка пази дома ви и го изпълва с топлина, здраве и смях.
- Да сте жива и здрава, а ръцете ви винаги да творят с радост и лекота. Честит празник!
- Нека всяка есен ви носи богата реколта - от обич, приятели и хубави мигове. Наздраве за имения ден!
- Честит Петковден! Пожелавам ви спокойни дни, пълна трапеза и хора до вас, които ви обичат.
- Нека добротата, с която е известна Св. Петка, винаги се връща при вас умножена. Честит имен ден!
- За много години, с усмивка, здраве и сбъднати мечти - честит празник на вас и на цялото ви семейство!
Петковден е чудесен повод да забавите темпото, да се съберете с близките си и да отдадете почит на една светица, която векове наред българките смятат за своя закрилница. Каквото и да изберете - църква, събор или просто топла вечеря у дома - нека денят ви бъде светъл. Честит празник!
Често задавани въпроси
Кога е Петковден?
Петковден е всяка година на 14 октомври. Датата е неподвижна, така че празникът се пада на един и същ ден, независимо от деня от седмицата.
Кой има имен ден на Петковден?
На Петковден имен ден празнуват Петко, Петка, Петкана и Параскева. Прието е да ги поздравите сутринта или да им гостувате с добро пожелание.
Може ли да се пере и шие на Петковден?
Според народното вярване на Петковден жените не трябва да перат, шият, предат и тъкат, за да не разсърдят светицата. Това е стар обичай, а не задължително правило, и днес всеки решава сам дали да го спазва.
Какво се яде на Петковден?
На трапезата обикновено има обреден хляб или питка, печено агне или курбан чорба, пълнени чушки, сарми, тиквеник и ново вино. Ако празникът се падне в постен ден, вярващите подреждат по-постна трапеза.