Сирни заговезни, или както повечето от нас ги наричат с обич - Прошка, са неделята точно преди началото на Великия пост. Това е денят, в който се събираме със семейството, искаме прошка един от друг и сядаме на последната богата трапеза преди дългите седмици на въздържание. Празникът няма постоянна дата, защото зависи от Великден, но винаги се пада в неделя.
Кога са Сирни заговезни и как се определя датата?
Сирни заговезни са винаги седем седмици, или 49 дни, преди православния Великден. Самият Великден се определя по стари църковни правила - празнува се в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, като православната църква пресмята това по Юлианския календар. Затова Великден се мести всяка година, а заедно с него се местят и всички свързани празници - Месни заговезни, Сирни заговезни, Лазаровден, Цветница.
На практика Прошка най-често се пада между средата на февруари и средата на март. На следващия ден, в понеделник, започва Великият пост, който продължава до Великден. Този понеделник у нас е известен като Чист понеделник.
Произход и значение
Празникът носи две значения, които отлично се допълват - църковното и народното.
В църковния календар тази неделя се нарича Сиропустна, защото с нея се „пуска“, тоест се оставя млечната храна. В нея църквата припомня изгонването на Адам и Ева от рая. Смисълът е ясен и много човешки - преди да тръгнем по пътя на поста и покаянието, трябва да се помирим с ближните си. В християнската традиция се вярва, че не можеш да очакваш прошка, ако самият ти не прощаваш, и затова Прошка е като врата към Великия пост.
Народното име „заговезни“ идва от старото „говеене“, тоест постене. „Заговяване“ означава последното хранене с блажна храна преди поста. Седмица по-рано са Месни заговезни, когато се хапва месо за последно, а на Сирни заговезни трапезата е с млечни продукти, яйца и в някои краища риба. Народът е вплел в празника и много по-стари обичаи, свързани с края на зимата, с огъня и с плодородието - затова денят съчетава тиха благодарност и шумно веселие.
Какво се прави на Сирни заговезни?
На Сирни заговезни се иска прошка, пали се огън, играе се на хамкане и цялото семейство се събира около обща трапеза. Всеки от тези обичаи има своя смисъл и своето очарование.
Искането на прошка
Това е сърцето на празника. По-младите отиват при по-възрастните - родители, баби и дядовци, свекър и свекърва, по-големи братя и сестри - целуват им ръка и казват „Прости ми“. Отговорът е „Простено да ти е, Бог да прости“. Особено важно е да се посетят кумовете - кръщелниците и младите семейства им отиват на гости, често с малък дар, например бутилка вино, сладко или нещо домашно.
Хубавото на този обичай е, че прошката се иска и дава независимо дали има реална обида. Това е жест на смирение и уважение, а често и чудесен повод да позвъните на човек, с когото отдавна не сте говорили.
Оратниците - огньовете на Прошка
В много краища на България вечерта на Сирни заговезни се палят големи огньове, наричани оратници, а в някои места и с други местни имена. Обикновено ги приготвят момчетата и младите мъже - седмици преди празника събират дърва, слама и стари гуми, а огънят се пали на висок хълм или в края на селото, за да се вижда отдалеч.
Когато огънят поотслабне, младите прескачат пламъците. Вярва се, че това пази от болести и носи здраве през годината. В някои краища се пускат и запалени стрели или се въртят горящи факли - красива и малко дръзка гледка в зимната нощ. Огънят тук има очистителен смисъл - да прогони злото и да посрещне пролетта.
Хамкането
Това е може би най-веселият момент на вечерта, особено за децата. На конец се връзва парче бяла халва, варено яйце или парченце сирене и се окачва на тавана или се държи в ръка над трапезата. Конецът се завърта, а седналите около масата се опитват да хванат лакомството само с уста, без ръце. Смехът е гарантиран, а за успелия се казва, че ще бъде здрав и щастлив цяла година. В някои краища се вярва, че ако яйцето се хване, годината ще е плодородна.
Разлики по региони
Обичаите на Прошка се различават от място на място. В Югоизточна България и в Тракия празникът често е свързан с кукерски игри - маскирани мъже в кожи и със звънци обикалят селото, за да прогонят злите сили и да призоват плодородието. В други краища огньовете са по-важни, а в трети акцентът е изцяло върху семейното събиране и посещението при кумовете. Където и да сте, духът е един и същ - помиряване, веселие и подготовка за поста.
Какво не трябва да се прави на Сирни заговезни?
По народните вярвания на Сирни заговезни не бива да се карате, да отказвате прошка или да отпращате гост с празни ръце. Ето и други поверия, които са се предавали от поколение на поколение - приемайте ги като част от фолклора, а не като правила.
- Смята се, че ако не простиш на този ден, ще носиш тежест през целия пост.
- В някои краища вярват, че трапезата не бива да се вдига веднага след вечерята - оставят я до сутринта, за да „нахранят“ душите на починалите близки.
- Неомъжените момичета слагат под възглавницата си парченце халва, хляб или баница, за да сънуват бъдещия си съпруг.
- Вярва се, че сънят от тази нощ може да е пророчески, затова сутринта хората си разказват какво са сънували.
- Не е добре да се оставя огънят неугасен без надзор - прескачането е за здраве, а не за беля.
- На следващия ден, Чист понеделник, по традиция се почиства къщата и съдовете се измиват старателно, за да няма в тях следа от блажно.
Трапезата на Сирни заговезни
Трапезата на Прошка е богата, но без месо - то вече е „заговяно“ седмица по-рано. Масата обикновено се събира около семейството, а ако имате кумове или гости, те са добре дошли.
Традиционните ястия са:
- баница със сирене - задължителна в повечето домове;
- варени яйца - често и за хамкането;
- бяла халва - сладкото, без което не минава празникът;
- сирене и кашкавал;
- мляко с ориз;
- млечна или сиренена баница с тиква в някои краища;
- риба - там, където обичаят го допуска;
- пита или обреден хляб;
- вино, а за децата - сладки и плодове.
Смисълът на трапезата не е преяждането, а споделянето. Последната празнична вечеря преди поста е повод да се изпратят студените месеци с благодарност и да се посрещне пролетта с леко сърце.
Независимо дали ще прескачате огън, ще се смеете на хамкането или просто ще позвъните на мама и ще кажете „Прости ми“, Сирни заговезни е хубав повод да оставим старите обиди зад гърба си. Честита Прошка!
Често задавани въпроси
Кога са Сирни заговезни?
Сирни заговезни са винаги в неделя, точно седем седмици преди православния Великден. Затова датата е подвижна и се мени всяка година, най-често попада между средата на февруари и средата на март.
Какво се казва, когато искаш прошка на Сирни заговезни?
По-младият казва „Прости ми“, а по-възрастният отговаря „Простено да ти е, Бог да прости“. Обикновено при това се целува ръка на родителите, бабите, дядовците и кумовете.
Какво е хамкане?
Хамкането е игра, при която парче халва, варено яйце или сирене се връзва на конец и се завърта пред лицата на седналите около трапезата. Всеки се опитва да го хване с уста, без да използва ръцете си, а успелият се смята за късметлия.
Какво се яде на Сирни заговезни?
Традиционно на трапезата има баница със сирене, варени яйца, бяла халва, сирене, мляко и млечни ястия, а в някои краища и риба. Месо не се слага, защото последният ден за него са Месни заговезни, седмица по-рано.