Васильовден се празнува на 1 януари и съвпада с първия ден на новата година. На този ден Православната църква почита паметта на Св. Василий Велики, а народът посреща годината със сурвакане, богата трапеза и пожелания за здраве и берекет. Това е празник, в който старото и новото се срещат и в който всеки дом се надява годината да започне на добро.
Какъв празник е Васильовден?
Васильовден е денят на Св. Василий Велики и едновременно с това народното посрещане на Новата година. Празникът съчетава църковната памет на един от най-почитаните светци с вярвания и обреди, които са много по-стари. Затова в него има и молитва, и игра, и гадаене за бъдещето, и много смях около масата.
Произход и значение
Св. Василий Велики е живял през IV век и е бил архиепископ на Кесария Кападокийска. Той е един от тримата светители, заедно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст, които църквата почита като велики учители на вярата. Известен е с богословските си трудове, с грижата си за бедните и болните и с литургията, която носи неговото име и се отслужва няколко пъти в годината. На същия ден църквата отбелязва и Обрезание Господне.
В народната традиция Васильовден е преди всичко начало. Хората вярвали, че какъвто е първият ден на годината, такава ще бъде и цялата година. Затова всичко около празника е свързано с пожелания за здраве, плодородие, добра реколта и задружен дом. Новогодишната нощ се смятала за особено силна - време, в което може да се надзърне в бъдещето и да се „поръча“ добрата година.
Как се сурвака на Васильовден?
Сурвакането става рано сутринта на 1 януари, когато децата обикалят близките си и ги потупват леко по гърба със сурвачка, като изричат благословии. Сурвачката традиционно се прави от дрянова клонка, защото дрянът е символ на здраве и жизненост - оттам идва и пожеланието „здрав като дрян“. Клонката се украсява с пуканки, сушени плодове, червен конец, вълна и монети.
Най-познатите думи са: „Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, червена ябълка в градина…“ След тях идват пожелания за здраве, берекет и живот до догодина. Сурвакарите получават почерпка - сладки, плодове, пари, а в миналото и кравайче. Обикновено първо се сурвакат най-възрастните в семейството, а после и всички останали вкъщи.
За много от нас сурвакането е един от най-милите спомени от детството - малките ръчички, шумолящите пуканки и гордостта от първата спечелена монета. Ако имате деца, направете сурвачката заедно с тях в последните дни на старата година. Така традицията остава жива, а и празникът започва още преди да е дошъл.
Обичаи и традиции по краищата
Сурвакането е разпространено в почти цялата страна, но в различните краища празникът има своите особености. В Западна България, особено в Пернишко и Брезнишко, около Васильовден излизат маскирани групи сурвакари. С големи маски, кожуси и звънци те обикалят селата, за да прогонят злите сили и да призоват плодородието. Днес тези игри живеят и в маскарадни фестивали, които събират участници от цялата страна.
В някои краища сурвакарите са ергени, които ходят от къща на къща, подобно на коледарите, и пеят благословии за всеки член на семейството. В други празникът е по-скоро семеен и тих, а най-важното е сурвакането на близките и общата трапеза. На места момите гадаели за бъдещия си съпруг в новогодишната нощ, като оставяли под възглавницата си различни предмети, за да сънуват избраника си. В много домове се гадаело и за времето - с люспи от лук, поръсени със сол, по които се съдело кои месеци ще бъдат дъждовни.
Какво се прави и какво не на Васильовден?
Според народните вярвания на Васильовден е добре денят да започне с радост, чисти дрехи и добро настроение, защото така ще мине и годината. Ето някои от поверията, които се предават от поколение на поколение - приемете ги като част от традицията, а не като правила.
Какво се смята за добро:
- да сурвакате и да бъдете сурвакани - вярва се, че това носи здраве за цялата година;
- първият гост в дома да е добър и весел човек, защото с него влиза и късметът;
- трапезата да е богата, за да има изобилие през цялата година;
- да се сдобрите с близките си и да кажете добра дума на всеки.
Какво според поверията не бива:
- да давате пари и вещи на заем - смята се, че така от дома излиза и берекетът;
- да изнасяте нещо от къщата, включително боклука;
- да се карате и да плачете, за да не мине годината в тъга;
- в някои краища - да вършите тежка къщна работа като пране и чистене.
Каквото и да мислите за тези вярвания, в тях има нещо много мило - желанието годината да започне спокойно и сред хората, които обичаме.
Трапезата на Васильовден
Трапезата на Васильовден е богата и блажна, за разлика от постната Бъдни вечер. Традиционно се приготвя свинско месо, защото прасето се свързва с изобилието и със сита година.
Сред най-характерните ястия са:
- баница с късмети - всеки от семейството тегли парче и прочита своя късмет за годината;
- новогодишна пита с паричка вътре - вярва се, че който я намери, ще е щастлив през цялата година;
- сарми с кисело зеле, а в някои краища и с лозови листа;
- свинско с кисело зеле или печено прасенце;
- пача, кървавица и други ястия от прясно приготвено месо;
- кравай и домашни сладки.
В много домове най-възрастният в семейството благославя питата, преди тя да се разчупи и раздели между всички. Първото парче често се оставя за къщата или за Богородица, а следващите се раздават по старшинство.
Кой има имен ден на Васильовден?
На Васильовден имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Велико и Велика. Имената Васил, Василка и Василена идват от гръцкото име Василий, което означава „царски“. Веселин, Веселина и Весела обикновено се свързват с веселието, с което се посреща новата година, а Велико и Велика - с прозвището на светеца, Велики.
Ако празнувате или имате близък човек с някое от тези имена, денят е двоен повод за радост - и Нова година, и имен ден. Затова на много места гостите идват още от обед, а празненството продължава до късно вечерта.
Пожелания за имен ден на Васильовден
Ако търсите топли думи за вашите близки именници, ето няколко идеи:
- Честит имен ден! Нека новата година ви донесе толкова радост, колкото носите вие на хората около себе си.
- Здрав като дрян, весел като празника и обичан като днес - такъв да бъдете през цялата година!
- Нека късметът от баницата се сбъдне, а всяка ваша мечта намери пътя си до вас. Честит празник!
- Пожелавам ви година, пълна с добри хора, спокойни вечери и поводи за усмивка. Наздраве за имения ден!
- Нека Св. Василий ви пази, а домът ви винаги е топъл, пълен и весел. Честито!
- С първия ден на годината ви пожелавам здраве, любов и смелост за всичко ново. Бъдете благословени!
Независимо дали ще сурвакате, ще теглите късмет или просто ще прекарате деня с любимите си хора, нека Васильовден ви донесе спокойно начало и много светлина през цялата година. Честита Нова година и честит празник!
Често задавани въпроси
Кога е Васильовден?
Васильовден е всяка година на 1 януари. Празникът съвпада с Нова година, затова църковната памет на Св. Василий Велики и посрещането на годината се празнуват заедно.
Какво се прави на Васильовден?
Рано сутринта децата сурвакат близките си със сурвачки и им пожелават здраве и берекет. След това семейството се събира на богата трапеза, тегли късмети от баницата и поздравява именниците.
От какво се прави сурвачка?
Традиционно сурвачката се прави от дрянова клонка, защото дрянът е символ на здраве и сила. Украсява се с пуканки, сушени плодове, червен конец, вълна и монети.
Кой има имен ден на Васильовден?
На Васильовден имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Велико и Велика. За тях денят е двоен празник - и Нова година, и имен ден.