Великден, или Възкресение Христово, е най-големият и най-светъл християнски празник, в който честваме възкръсването на Иисус Христос. Празнува се винаги в неделя през пролетта, но датата му се мени всяка година. Това е денят на шарените яйца, ухаещия козунак и радостния поздрав „Христос воскресе!“, на който отговаряме „Воистина воскресе!“.
Кога е Великден и защо датата се мени всяка година?
Великден няма постоянна дата, защото се изчислява според пролетното равноденствие и пълнолунието. Правилото, установено още в първите векове на християнството, гласи, че празникът е в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Православната църква прави това изчисление по стария, Юлиански календар, затова нашият Великден често е по-късно от католическия, а в някои години двата празника съвпадат. Така денят се пада някъде между началото на април и началото на май. Заедно с Великден „пътуват“ из календара и други празници - Лазаровден, Цветница, Спасовден и Петдесетница, които се отброяват спрямо него.
Произход и значение
За Църквата Великден е празникът на празниците. Той напомня, че на третия ден след разпъването на кръста Христос възкръсва, и носи вест за победата на живота над смъртта, на светлината над мрака. Затова и посланието му е надежда, прошка и обновление. Празникът идва след Великия пост, който трае седем седмици, и след Страстната седмица, когато вярващите си спомнят последните дни от земния живот на Христос.
В народната традиция Великден се е преплел с древните представи за пролетта и пробуждането на природата. Яйцето, от което се ражда нов живот, се превръща в най-разпознаваемия му символ. Червеният цвят се свързва с кръвта на Христос, но и с вярата в здравето, силата и защитата от зло. Затова празникът е едновременно дълбоко духовен и много домашен - празник на семейството, на децата и на онова хубаво чувство, че всичко започва отначало.
Как се празнува Великден по традиция?
Великден се празнува с цяла поредица от обичаи, които започват още в дните преди самата неделя. Страстната седмица е времето на подготовката и всеки ден има своя смисъл.
На Велики четвъртък стопанката боядисва яйцата. Първото яйце винаги е червено - с него майката или бабата докосва лицата на децата за здраве, а после го поставя до иконата в дома. В някои семейства това яйце се пази чак до следващия Великден. По традиция в тези дни се меси и козунакът.
Велики петък е най-тъжният ден за християните. Пости се строго, не се вършат шумни работи и се ходи на църква. На вечерната служба хората се провират под масата с плащеницата - вярва се, че това носи здраве за цялата година.
В нощта на Велика събота срещу неделя хората отиват на църква със свещи. В полунощ свещеникът възвестява „Христос воскресе!“, а свещите се палят една от друга, докато целият храм и дворът му светнат. Обикаля се три пъти около църквата, а след това всеки се старае да занесе свещта си запалена у дома. В някои семейства с пушека от нея правят кръст над входната врата за благословия.
В неделя семейството сяда около празничната трапеза и започва чукането на яйца. Чието яйце остане цяло, то е „борецът“, а притежателят му по поверие ще е най-здрав през годината. Поздравът „Христос воскресе!“ се използва по традиция цели четиридесет дни, до Спасовден.
Регионите имат и свои нюанси. В някои краища на Великден се връзват люлки, на които се люлеят момите и ергените, а младите се събират на хорото в селото. На много места е обичай с козунак и яйца да се ходи на гости при кумовете и при по-възрастните роднини. Седмицата след празника се нарича Светла седмица и в нея постът в сряда и петък отпада.
Какво се прави и какво не на Великден?
Според народните вярвания на Великден се прави всичко, което носи радост, мир и единство в семейството. Ето някои от поверията, които и днес се предават от баба на внучка:
- Вярва се, че на Велики петък не бива да се пере, шие и вършат тежки домакински работи.
- Смята се, че на самия Великден не се работи, а денят е за църква, гости и семейство.
- Казва се, че ако се скарате на празника, ще се карате цяла година, затова всички гледат да са в добро настроение.
- В някои краища смятат, че ако измиете лицето си с вода, в която е стояло червено яйце, ще бъдете здрави и румени.
- По поверие черупките от осветените яйца не се изхвърлят където и да е - на някои места ги заравят в градината или на нивата за плодородие.
- Вярва се, че червеното яйце до иконата пази дома от беди.
Тези вярвания са част от нашето наследство и днес ги спазваме по-скоро с усмивка и уважение към традицията, отколкото буквално. Важното е денят да мине в светлина и обич.
Какво се слага на великденската трапеза?
Великденската трапеза е богата и празнична, защото слага край на дългия пост. В центъра ѝ винаги стоят боядисаните яйца - червени, но и шарени, украсени с листенца, восък или каквото подскаже въображението на семейството. До тях е козунакът, сладкият и мек празничен хляб, без който Великден е немислим. В някои краища все още месят и обредни великденски хлябове с червено яйце, вградено в тестото.
Традиционно основното ястие е агнешкото - печено агнешко с пресен лук или агнешка дроб сарма. Не липсват и пролетните зеленчуци - зелена салата, репички, пресен лук и чесън. На трапезата се слагат още бяло саламурено сирене, домашно вино и всичко, което стопанката е приготвила с любов за своите хора.
Кой има имен ден на Великден?
На Великден имен ден празнуват Велико, Велика, Велин и Велина. Имената им идват от думата „велик“ и са пряко свързани със самото име на празника - Велик ден. Понеже датата на Великден се мени, и техният имен ден всяка година е на различна дата, но винаги в пролетна неделя. Ако имате близки с тези имена, не забравяйте да ги поздравите освен с „Христос воскресе!“ и с „Честит имен ден!“.
Пожелания за имен ден
- Честит имен ден! Нека светлината на Великден остава в дома ви през цялата година, а сърцето ви е все така пълно с надежда.
- Сърдечни поздрави за вашия празник! Бъдете здрави като най-здравото яйце в чукането и щастливи като дете на великденската трапеза.
- Честит имен ден! Нека всеки ваш ден бъде малко Велик - с топли срещи, добри новини и много обич.
- Пожелавам ви пролетта да цъфти не само навън, но и в живота ви - с нови начала, сбъднати мечти и искрени усмивки.
- Честит празник! Нека домът ви винаги ухае на козунак, а най-скъпите ви хора са около вас.
- Да ви е светло като великденска свещ, топло като прегръдка на мама и сладко като първото парче козунак. Честит имен ден!
Често задавани въпроси
Кога се боядисват яйцата за Великден?
По традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък. Първото яйце е червено и с него стопанката докосва лицата на децата за здраве. Ако не успеете в четвъртък, много семейства боядисват и в събота.
Какво се отговаря на „Христос воскресе!“?
Отговорът е „Воистина воскресе!“, което означава „Наистина възкръсна!“. По традиция този поздрав се използва цели четиридесет дни след Великден, до Спасовден.
Защо православният и католическият Великден са на различни дати?
Двете църкви изчисляват датата по едно и също правило, но с различни календари. Православната църква използва стария, Юлиански календар, затова нашият Великден често е по-късно. В някои години двата празника съвпадат.
Какво се яде на Великден?
На великденската трапеза задължително има боядисани яйца и козунак. Традиционното основно ястие е агнешкото - печено или като агнешка дроб сарма, придружено от зелена салата, пресен лук и репички.