Задушница е денят, в който православните християни почитат паметта на починалите си близки - ходят на гробищата, палят свещ и раздават храна „за Бог да прости“. През годината има три големи задушници и всички се падат в събота: Месопустна (зимна), Черешова (лятна) и Архангелова (есенна). Това са тихи и светли дни, в които семейството отново се събира около спомена за онези, които вече не са до нас.
Кога е Задушница и защо датата се мени всяка година?
Задушниците нямат постоянна дата, защото две от тях се определят спрямо Великден, а третата - спрямо Архангеловден. Великден е подвижен празник: той се пада в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, като Православната църква го изчислява по старата, Юлианска пасхалия. Затова Великден може да бъде в доста широк период през април и началото на май, а заедно с него се местят и всички свързани с него празници.
- Месопустна (зимна) задушница е в събота преди Месни заговезни, тоест осем седмици преди Великден. Обикновено се пада през февруари или в началото на март.
- Черешова (лятна) задушница е в събота преди Петдесетница, която идва седем седмици след Великден. Пада се в края на май или през юни, точно когато зреят черешите - оттам идва и името й.
- Архангелова (есенна) задушница е в събота преди Архангеловден, който се отбелязва в началото на ноември. Тя не зависи от Великден, но понеже денят от седмицата се мени, и нейната дата е различна всяка година.
В някои краища на страната есенната задушница се прави в съботата преди Димитровден и затова там я наричат Димитровска.
Произход и значение на Задушница
Задушница е ден за молитва за душите на починалите - самото име идва от думата „душа“ и означава ден „за душата“. В него се срещат две традиции - църковната и народната, и двете много стари.
За Църквата съботата е денят, отреден за поменаване на мъртвите, защото в събота Христос е лежал в гроба преди Възкресението. Месопустната и Петдесетничната задушница са общоцърковни - наричат ги още вселенски задушници. На тях се молим не само за своите близки, а за всички починали, включително за онези, за които няма кой да запали свещ. Месопустната задушница е в навечерието на Неделята на Страшния съд и напомня за смисъла на живота и за прошката. Петдесетничната е точно преди празника на слизането на Светия Дух. В тези дни в храмовете се отслужва заупокойна служба, а свещеникът благославя донесеното жито и хляб.
В народната традиция задушниците пазят и много по-стар пласт - почитта към предците, която българите са носили векове наред. Според народните представи в тези дни душите на починалите очакват да бъдат споменати, а храната, раздадена от близките, им „стига“ и ги радва. Така Задушница е не просто тъжен ден, а ден на връзка между поколенията - напомняне, че обичта не свършва с раздялата.
Обичаи и традиции на Задушница
На Задушница семействата отиват на гробищата, почистват гроба на близките си, палят свещи и раздават храна за душата им. Денят често започва сутринта с посещение на църквата, където се пише поменик с имената на починалите и се оставя жито за благославяне.
После идва ред на гроба. Почиства се паметникът, оплевят се тревите, засаждат се или се оставят свежи цветя. Пали се свещ, а в много семейства и кандило. Гробът се прекадява с тамян, а на места се полива с малко вино или вода. Близките постоят заедно, споменават починалия с добро, разказват си истории за него - понякога и с усмивка.
Най-характерният обичай е раздаването. Храната се подрежда на гроба или до него, а след това се раздава на минувачите, съседите по гроб, на децата и на всеки, който се спре. Който приеме, казва „Бог да прости“ - и това е малката, но важна молитва, заради която се раздава.
Между отделните краища има разлики в подробностите. В някои райони храна се носи и по къщите на съседите и роднините, които не са могли да дойдат на гробищата. В други семейството първо минава с кадилницата през всички гробове на рода. На места на Черешова задушница непременно се раздават първите череши за годината, а на Архангелова - есенни плодове. Когато зимната задушница е в студ и сняг, много хора палят свещ в църквата или вкъщи пред иконата.
Какво се прави на Задушница и какво не?
По народните вярвания на Задушница се ходи на гроба сутрин, раздава се храна и починалите се споменават с добро, а се избягват кавгите, тежката работа и веселбите. Това са обичаи, предавани от поколение на поколение, а не задължителни правила - всяко семейство ги спазва според своята традиция.
Ето какво се смята за редно:
- Да се отиде сутрин. Вярва се, че посещението на гроба трябва да приключи до обяд.
- Да се раздаде всичко. Храната, донесена на гроба, обикновено не се връща у дома, а се раздава.
- Да се запали свещ. Светлината се свързва с молитвата за душата на близкия.
- Да се говори с добро. На Задушница се помнят хубавите мигове и се прощава.
А това по народните представи е по-добре да се избягва:
- Караниците и обидните думи - вярва се, че нарушават покоя на душите.
- Силният плач и отчаянието - в народа казват, че прекомерните сълзи „тежат“ на починалия.
- Тежката домакинска работа - в някои краища жените не перат и не шият на Задушница.
- Веселбите и празненствата - денят е тих и не е подходящ за сватби и гуляи.
И още нещо, което ще ви чуе всеки свещеник - най-важна е молитвата. Ако не можете да стигнете до гроба, запалете свещ в църквата или у дома и споменете близките си с обич.
Какво се носи на гроба на Задушница?
На гроба се носят варено жито, питка или хляб, вино, свещи и храна, която се раздава за душата на починалия. Всяко от тези неща има своето значение.
- Варено жито - най-важното ястие на Задушница. Житното зърно, което „умира“ в земята и отново покълва, е символ на Възкресението и на вечния живот. Обикновено се подслажда със захар и се украсява с орехи.
- Питка или обреден хляб - често се меси вкъщи специално за деня.
- Вино - с него се полива гробът и се почерпват близките.
- Ракия - в някои семейства се носи, за да се почерпят мъжете.
- Сладкиши, халва, бонбони и сладки - радват най-вече децата, които минават за почерпка.
- Плодове - през лятото череши, а през есента ябълки, круши и грозде.
Много семейства приготвят и ястия, които починалият е обичал - баница, сарми, пълнени чушки или домашни сладкиши. Така трапезата на Задушница се превръща в мил спомен за човека, за когото е подредена.
Която и задушница да е, тя ни дава възможност да спрем за миг, да се съберем с близките си и да кажем с благодарност имената на онези, които са ни обичали. А това е може би най-хубавият начин да ги пазим живи в сърцата си.
Често задавани въпроси
Кога са задушниците през годината?
Задушниците са три и винаги се падат в събота. Месопустната е осем седмици преди Великден, Черешовата е в съботата преди Петдесетница, а Архангеловата е в съботата преди Архангеловден, в началото на ноември.
Какво се носи на гроба на Задушница?
Обикновено се носят варено жито, питка или хляб, вино, свещи, цветя и храна за раздаване. Много семейства слагат и нещо, което починалият е обичал, като сладкиши, плодове или любимото му ястие.
До колко часа се ходи на гробища на Задушница?
По народна традиция на гроба се ходи сутрин и се гледа всичко да приключи до обяд. Това е обичай, а не църковно правило, затова ако нямате възможност сутрин, спокойно можете да отидете и по-късно.
Какво се казва, когато ви дадат нещо на Задушница?
Когато приемете храна за душата на починал, казвате „Бог да прости“. Който раздава, често казва „Вземете за Бог да прости“ или споменава името на близкия си.