Всеки от нас рано или късно набира 112. За родител, който се е свлякъл в кухнята. За дете с температура, която не пада. За съсед, който не отговаря на звънеца. В този момент мислим само за едно: линейката да дойде по-бързо.
Рядко се замисляме какво е от другата страна. Екипът влиза в непознат дом, често през нощта, често само двама души, и почти винаги при хора, които преживяват най-лошия си час. И понякога точно там ги посреща не благодарност, а крясъци, блъскане или заплахи.
Това не е абстрактна тема. През последните години в България се регистрират десетки случаи на физическа и вербална агресия срещу медицински персонал годишно, а самите съсловни организации признават, че нерегистрираните са в пъти повече. Много екипи просто не подават сигнал, защото не вярват, че ще има резултат, или защото се страхуват от нова среща със същия човек в същото село.
Защо изобщо се стига до агресия
Почти никога причината не е чиста злоба. В огромната част от случаите се събират три неща наведнъж.
Паника. Когато близък човек се задушава или губи съзнание, мозъкът превключва в режим на оцеляване. Логиката се изключва, остават само силата на гласа и импулсът да се направи нещо веднага. Забавяне от седем минути се преживява като час.
Алкохол или медикаменти. Те свалят спирачките и усилват всичко останало. Човек, който трезвен би отстъпил встрани, под въздействие на алкохол може да възприеме един спокоен въпрос като обвинение.
Натрупано недоверие. Хора, които са чакали дълго за преглед, които са били препращани от кабинет в кабинет или са загубили близък, влизат в срещата с медиците вече ядосани. Само че пред тях стои не системата, а двама души в оранжеви жилетки.
Разбирането на тези три механизма не оправдава никого. Но помага да ги разпознаем в собствения си дом, преди да излязат извън контрол.
Петте минути преди линейката
Между обаждането и пристигането на екипа обикновено има малко време. Ето какво си струва да свършим в него, вместо да обикаляме нервно из стаята.
Осветете пътя. Пуснете лампата на стълбището, включете външното осветление, отворете портата. В селата и в кварталите с еднакви къщи екипите губят ценни минути в търсене на номер. Ако е възможно, изпратете някого да чака на улицата.
Освободете достъпа. Преместете обувките от коридора, отдръпнете масата до леглото, отключете входната врата предварително. Носилката се нуждае от повече място, отколкото си мислим.
Приберете кучето. Звучи дребно, но е сред най-честите причини за забавяне и напрежение. Дори кротко куче се държи различно, когато в дома влизат непознати и стопанинът му е на пода.
Пригответе документите. Лична карта, здравна книжка, епикризи от последната хоспитализация, актуален списък на лекарствата с дозите. Ако нямате списък, донесете кутийките в найлонов плик.
Определете един говорител. Едно единствено семейство с осем души в стаята може да превърне работата на екипа в хаос. Останалите изчакват в другата стая и се включват само ако ги попитат.
Съвет от практиката: направете тази папка сега, докато всичко е спокойно. Обикновена пластмасова папка от книжарница струва под 2 евро, а вътре сложете копие от лична карта, последните изследвания, списък с лекарства и телефон на личния лекар. Оставете я на видимо място и кажете на всички в дома къде е. В деня, в който ще потрябва, никой няма да има сили да рови из чекмеджета.
Ако в дома има човек под въздействие на алкохол
Това е най-деликатната ситуация и тя се повтаря най-често в сводките. Ако някой в жилището е пиян, агресивен или непредвидим, действайте по следния начин.
Кажете го още при обаждането на 112. Диспечерът трябва да знае, за да прецени дали да изпрати и полиция. Това не е донос, а елементарна логистика.
Изведете човека от стаята, ако можете да го направите без риск за себе си. Ако не можете, изведете себе си и пострадалия и изчакайте екипа отвън или при съсед.
Не спорете, не му обяснявайте, че греши, и не го докосвайте. Спорът с човек в такова състояние няма победител.
Ако ситуацията ескалира преди пристигането на медиците, наберете 112 отново и поискайте полиция. По-добре е да дойдат и да не са нужни, отколкото обратното.
Думи, които успокояват, и думи, които наливат масло
В напрежение говорим на автопилот. Ето разликата, която се вижда в реални ситуации.
Вместо “Къде бяхте досега!” - “Кажете какво да направя, за да помогна.”
Вместо “Направете нещо, не стойте!” - “Ето лекарствата, които взема.”
Вместо да повишавате тон, за да ви чуят - говорете бавно и по-тихо от обикновено. Хората несъзнателно снижават гласа си в отговор.
Вместо да задавате пет въпроса подред - изчакайте да приключи прегледът и попитайте едно нещо: къде ще бъде транспортиран пациентът.
Това не е учтивост заради учтивостта. Спокойната обстановка буквално ускорява работата, защото екипът може да чуе дишането, да мери кръвно и да мисли.
Какво следва по закон
Нападението над медицински специалист при изпълнение на служебните му задължения не е “скандал”, а престъпление. По българското законодателство медиците попадат в кръга на лицата, ползващи специална защита, и при подобни случаи се образува производство, включително бързо производство. Задържането до 24 часа е стандартна мярка при агресия и заплахи.
Важно е и следното: съгласието на пациента не отменя отговорността на трето лице. Дори близките после да заявят, че “всичко е било недоразумение”, преписката не изчезва.
Ако сте станали свидетел
В малките населени места повечето хора се познават и мълчанието изглежда като по-удобния избор. Само че точно то поддържа проблема жив.
Обадете се на 112, ако видите агресия срещу екип на място. Не се месете физически. Ако сте снимали или чули случката, кажете на полицията, че сте готови да свидетелствате. Ако сте съсед на семейство, в което подобни ситуации се повтарят, помислете дали има деца в дома и потърсете социалните служби.
Малките жестове се помнят
Лекарите и фелдшерите в спешната помощ рядко получават обратна връзка. Виждат хората в най-тежкия им момент и после никога повече.
Ако екип е помогнал на ваш близък, изпратете кратка благодарност до съответния център за спешна медицинска помощ. Отнема пет минути и стига до хората. Ако сте в позиция да сигнализирате за лоши условия на работа в местния филиал, направете го. И ако някой във вашето обкръжение подхване темата с “те за какво им плащат”, припомнете, че екипът, който влиза в непознат двор в два през нощта, го прави и за вас.
Готовността да посрещнем линейката спокойно е форма на самопомощ. Колкото по-безопасно е за екипа да работи, толкова по-добър е шансът на човека, който лежи на пода.
