Когато чуем „Алцхаймер", почти всички си представяме едно и също: човек, който не помни името на внучката си. Точно затова толкова често изпускаме началото. Защото в момента, в който паметта видимо започне да изневерява, болестта вече е свършила голяма част от работата си - тихо, без симптоми, в продължение на години.
Невролозите, които се занимават с деменции, го казват все по-ясно: промените в мозъка започват около петнайсет години преди първите оплаквания за забравяне. Това звучи стряскащо, но в него има и нещо много обнадеждаващо. Петнайсет години са дълъг период, в който човек може да направи нещо за себе си.
Какво се случва в мозъка, докато всичко изглежда нормално
При болестта на Алцхаймер в мозъка постепенно се отлагат патологични белтъци - амилоид-бета и променен тау протеин. Те не убиват клетките наведнъж. Процесът е бавен и върви по един и същ път: натрупване, загиване на малка част от нервните клетки, засягане на нови зони, после на още по-нови.
Мозъкът дълго компенсира. Има резерв, има алтернативни пътища, има навици, които поемат работата. Затова човек може да функционира напълно нормално, докато под повърхността процесът вече е в ход.
Простата аритметика е следната: ако някой получи диагноза на 60 години, промените са започнали около 45-та му година. Ако диагнозата дойде на 80, началото е било някъде към 65. И тук е важното - рискът расте стремглаво с възрастта. До 60-65 години заболеваемостта е около 3%, докато след 80 стига до близо 40%. С други думи, това не е рядка болест на „другите". Това е нещо, което всяко българско семейство с дълголетни роднини рано или късно среща.
Защо паметта не е първият сигнал
Алцхаймер не е болест на паметта. Той е болест на интелекта в широкия смисъл - засяга структурите, които вършат цялата умствена дейност: вниманието, концентрацията, езика, ориентацията, способността да планираш и да вземаш решения.
Паметта е само една от тези функции и, парадоксално, тя се засяга някъде по средата на процеса. Преди нея често страдат така наречените изпълнителни функции - способността да реагираш адекватно в непозната ситуация. Именно там се крият най-ранните и най-пренебрегваните сигнали.
Седем ранни сигнала, които рядко свързваме с мозъка
1. Планирането започва да тежи. Жена, която трийсет години е организирала коледните празници за петнайсет души без никакъв списък, изведнъж се обърква с менюто за шест. Не е забравила рецептите. Трудно подрежда стъпките една след друга.
2. Непознатата ситуация изкарва от релси. Нов маршрут заради ремонт на улицата, нова каса на самообслужване в магазина, ново приложение на банката. Познатото върви гладко, непознатото предизвиква необичайно силно раздразнение или паника. Това е много типично.
3. Думите се губят по пътя. Не става дума за онова обикновено „как се казваше онзи актьор". По-скоро изречението започва и някъде по средата се разпада, или човек систематично заменя конкретните думи с „онова нещо", „както му беше там".
4. Обонянието избледнява. Едно от най-подценяваните неща. Мозъчните зони, свързани с миризмите, са сред първите засегнати. Ако някой спре да разпознава миризмата на кафе, на печен чушки или на собствения си парфюм, това си струва да бъде споменато на лекар.
5. Сънят се променя странно. Говорене, викане, ритане и размахване на ръце насън, години преди всичко останало. Това е отделно състояние, но е свързано с невродегенеративните процеси и заслужава преглед.
6. Апатията идва преди забравянето. Човекът спира да ходи на срещи, отказва пътувания, не се интересува от неща, които преди са го запалвали. Много семейства го приемат за депресия или за „вече е на възраст". Понякога е точно това. Понякога не е.
7. Парите започват да създават проблеми. Пропуснати сметки за ток и вода, странни покупки по телефона, обърквания при рестото, необяснима податливост към телефонни измамници. Финансовите грешки са един от най-надеждните ранни маркери, защото боравенето с пари изисква едновременно внимание, планиране и преценка.
Кога тревогата е излишна
Важно е да не се плашим от всяко забравяне. Здравият, уморен, недоспал мозък също прави грешки.
Нормално е да забравите къде сте оставили ключовете и да ги намерите след минута. Нормално е да не се сетите за име и то да изскочи половин час по-късно. Нормално е да влезете в стаята и да забравите защо.
Тревожно е, когато забравянето се повтаря за едни и същи неща, когато човекът не си спомня, че е задал въпроса преди пет минути, когато ключовете се озовават в хладилника, и най-вече - когато нещо, което години е правил автоматично, вече изисква усилие. Промяната в сравнение с преди година е по-важна от самия конкретен симптом.
Къде да се обърнете в България
Първата стъпка е личният лекар. Оттам се получава направление за невролог, а при нужда - и за специализирано изследване. В страната има центрове с опит именно в диагностиката на деменциите, като отделението към Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска" в София.
Ако изберете частен път, ориентировъчните цени са: преглед при невролог между 40 и 70 евро, невропсихологично изследване между 50 и 100 евро, магнитен резонанс на глава от около 120 до 200 евро в зависимост от града и апарата. В по-малките градове сумите обикновено са в долната част на тези граници.
Един съвет, който спестява много време: отидете с придружител и с кратък писмен списък. Какво сте забелязали, от кога, дава ли се влошаване, какви лекарства се приемат. Хората с ранни промени често несъзнателно омаловажават симптомите пред лекаря, а близкият човек вижда картината по-точно.
И обратното - не поставяйте диагноза по онлайн тест. Тези въпросници не различават Алцхаймер от дефицит на витамин B12, от нелекуван проблем с щитовидната жлеза, от депресия или от страничен ефект на лекарство. А всяко от тези неща се лекува.
Какво можете да направите още тази седмица
Няма хапче, което да спре процеса. Има обаче навици, за които има солидни данни, че отлагат появата на симптомите. И точно защото процесът тръгва още около четиридесетте, най-добрият момент да се заемете с тях е доста преди да сте се притеснили.
Движение, дори скучното. Около 150 минути умерена активност на седмица. Това са пет пъти по половин час бърза разходка. Не е нужен фитнес абонамент, нужни са удобни обувки.
Кръвно налягане, кръвна захар, холестерол. Мозъкът страда от същите неща, от които страда сърцето. Нелекуваната хипертония на средна възраст е един от най-сериозните рискови фактори. Годишните профилактични изследвания при личния лекар покриват основното.
Слухът. Подценяван до степен на абсурд. Влошеният слух натоварва мозъка и социално изолира човека. Ако родителят ви вика телевизора все по-силно, отидете при специалист, а не купувайте „усилвател" от рекламата.
Сън между седем и осем часа. По време на дълбокия сън мозъкът буквално изчиства отпадъчните белтъци. Хроничното недоспиване не е признак на трудолюбие.
Храна, която у нас е достъпна. Няма нужда от екзотика. Леща, боб, зехтин, орехи, кисело мляко, риба два пъти седмично, сезонни зеленчуци от пазара, по-малко бяло брашно и захар. Това е нашата версия на средиземноморския режим и струва по-малко от полуфабрикатите.
Цигарите и алкохолът. Спирането на цигарите носи полза на мозъка на всяка възраст. Алкохолът - колкото по-малко, толкова по-добре.
Нещо ново за мозъка. Не игрички за памет, а истинско учене: нов език, нов инструмент, нова дестинация, танци, курс. Мозъкът обича да му е трудно.
Хора. Самотата е рисков фактор, съпоставим с физическата неактивност. Разговорът с приятелка два пъти в седмицата е инвестиция, не загуба на време.
Разговорът, който всички отлагаме
Най-трудното не е да разпознаеш признаците, а да го кажеш на човека. „Мисля, че забравяш" почти винаги предизвиква отбранителна реакция.
Работи друг подход. Предложете общ профилактичен преглед: „Аз си пиша час, ела и ти, да проверим и двамата". Говорете за конкретика, не за етикети: не „имаш проблем с паметта", а „забелязах, че сметката за ток не е платена два месеца, да я поемем ли заедно". И тръгнете от здравето на сърцето, не от мозъка - това е тема, която повечето родители приемат много по-лесно.
Накратко
Алцхаймер започва десетилетие и половина преди първото забравено име, а най-ранните му следи са в планирането, в реакцията на непознатото, в обонянието, в съня и в парите. Това не е причина за паника - това е прозорец. Прозорец, в който профилактичният преглед, лекуваното кръвно, разходката и запазените социални връзки имат реално значение.
Ако нещо в поведението на близък човек ви притеснява от няколко месеца, не чакайте да стане очевидно. Запишете час. В най-добрия случай ще получите спокойствие, а в по-лошия - време, което да използвате смислено.
Материалът е с информативен характер и не заменя консултация с лекар. При притеснение се обърнете към личния си лекар или към невролог.
