Повечето от нас са чували съвета “не пий антибиотици без нужда”. Звучи просто, но на практика границата между “нужда” и “предпазливост” често е размита. През 2025 г. в извънболничната помощ у нас са предписани 5 364 784 опаковки антибиотици. Това прави около 0,8 опаковки на човек годишно, включително бебетата и възрастните хора. Разликите между областите също са големи: в някои части на страната се пият до три пъти повече антибиотици, отколкото в други. Причината не е, че там има повече бактерии. Навиците и очакванията там са други. В същото време в България има реални промени в начина, по който антибиотиците се предписват и купуват. Ето какво трябва да знаем.
Какво всъщност правят антибиотиците в тялото ни
Антибиотиците убиват бактерии или спират размножаването им. Срещу вируси не действат. А именно вирусите причиняват повечето настинки, грипове и възпалени гърла, с които ходим при лекаря. Ако вземем антибиотик при вирусна инфекция, той не помага на болестта. Вместо това унищожава полезните бактерии в червата, отслабва защитните сили на организма и създава условия за резистентни щамове.
Една от най-честите грешки е да мислим, че “силно лекарство” означава “бързо оздравяване”. Антибиотикът не е по-силна версия на парацетамола. Той е специфичен инструмент за конкретен проблем. Използван не по предназначение, вреди повече, отколкото помага.
Ето и един широко разпространен мит: зелените или жълтеникави секрети не доказват бактериална инфекция. Цветът идва от белите кръвни клетки, които просто си вършат работата.
Защо у нас се пият толкова много антибиотици
Няма един виновник. Има няколко навика, които се подсилват взаимно.
Очакването лекарят да “напише нещо силно”. Много хора излизат разочаровани от кабинета, ако са получили само съвет за почивка, течности и парацетамол. Ако не се подобрят за два дни, се връщат с чувството, че лечението не е било сериозно.
Липсата на време. Пет минути за преглед не стигат, за да се обясни защо антибиотикът не действа на вирусна инфекция. Рецептата е по-бързият изход.
Домашната аптечка. Почти всяко българско семейство пази остатъци от предишен курс. При първото възпалено гърло някой казва: “вземи от онези, дето ми останаха”. Това е може би най-вредната ни здравна традиция.
Антибиотик “за всеки случай”. Някои хора пият антибиотик преди пътуване, изпит или важно събитие, за да не се разболеят. Срещу настинка обаче антибиотикът не действа превантивно.
Какво се промени в България през последните години
Доскоро в много аптеки можеше да се купи антибиотик без рецепта. Стигаше да кажеш, че “лекарят ти го е препоръчал по телефона”. Тази практика постепенно изчезва по няколко причини.
Първо, електронните рецепти направиха процеса проследим. Всяко предписание се записва в системата и правилата вече не се заобикалят толкова лесно.
Второ, лекарите станаха по-внимателни. Националните програми за рационална употреба на антибиотици дават ясни насоки кога антибиотикът е оправдан и кога е по-добре да се изчака. Все повече общопрактикуващи лекари обясняват на пациентите си защо не изписват антибиотик, вместо да отстъпят пред натиска.
Трето, и ние като пациенти се променяме. Имаме повече достъп до качествена здравна информация. Резистентността вече не е абстрактно понятие, защото все по-често чуваме за близки с инфекции, които трудно се лекуват.
Антимикробната резистентност - невидимата заплаха
Световната здравна организация определя антимикробната резистентност като една от десетте най-големи заплахи за здравето в света. Механизмът е следният: когато бактериите често се срещат с антибиотици, някои оцеляват. Те предават способността си да устояват на лекарството на следващите поколения. С времето се натрупват щамове, срещу които стандартните медикаменти не действат.
В България проблемът е особено сериозен, защото десетилетия наред антибиотиците се използваха масово и често неправилно. Заради това някои инфекции, които преди се лекуваха с обикновен пеницилин, днес изискват по-скъпи и по-агресивни препарати. Последиците са по-дълго боледуване, повече хоспитализации и по-рискови рутинни операции.
Най-неприятното е, че резистентността не остава само при човека, който е злоупотребявал с антибиотици. Устойчивите бактерии се разпространяват в семейството, в детската градина и в болницата. Разпространяват се и чрез хранителната верига, защото антибиотици се използват и в животновъдството. Затова европейските политики обхващат не само хуманната медицина, но и ветеринарния сектор и околната среда.
Пет ситуации, в които НЕ ви трябва антибиотик
Обикновена настинка. Хремата, кихането и леката температура са класически вирусни симптоми. Тялото се справя за 5-7 дни с почивка, течности и при нужда лекарства за облекчаване на симптомите.
Грип. Грипът може да бъде тежък, но е причинен от вирус. Ако се появи усложнение, например бактериална пневмония, лекарят ще прецени какво да се прави.
Повечето болки в гърлото. Едва 20-30% от фарингитите при възрастни са бактериални. Останалите минават сами.
Остър бронхит при иначе здрави хора. Кашлицата може да продължи две-три седмици, но обикновено причината е вирус и антибиотикът не скъсява болестта.
Синузит в първите дни. В повечето случаи началото на синузита също е вирусно.
Кога антибиотикът е наистина необходим
Има ситуации, в които антибиотикът спасява живот и забавянето е опасно. Такива са бактериалната пневмония, потвърдените уроинфекции и бъбречните инфекции, които при жените могат да се развият бързо. Някои кожни инфекции, особено при диабетици, също изискват антибиотик. Стрептококовият тонзилит при деца трябва да се лекува, за да се предотвратят усложнения като ревматична треска.
Дали инфекцията е вирусна или бактериална, не се познава по усещане. Познава се при преглед, а понякога и с изследване. Решението трябва да вземе лекарят, а не ние сами в аптеката.
Пет въпроса, които си струва да зададете в кабинета
Тези въпроси не показват недоверие към лекаря. Те са част от нормалния разговор с него.
- Инфекцията ми вирусна ли е, или бактериална? Отговорът “не мога да съм сигурен” също е полезна информация.
- Има ли смисъл да изчакаме 48 часа? При много състояния това е призната тактика: рецептата се изписва, но се използва само ако състоянието се влоши.
- Може ли да се направи тест? Бързият тест за стрептокок или изследването на урина отнемат минути и могат да спестят излишен курс.
- Колко дни и по колко пъти на ден? Схемата е важна, а “колкото прецениш” не е схема.
- Какво да очаквам и кога да се върна? Когато знаете кога да се върнете, тревожите се по-малко и избягвате ненужни повторни курсове.
Ако все пак ви е предписан антибиотик
- Спазвайте часовете. Лекарството действа най-добре при постоянна концентрация в кръвта. Пропусната доза или разместени часове нарушават този баланс.
- Завършете курса според указанията на лекаря. Ако на втория или третия ден ви е по-добре, това значи, че лекарството работи, а не че вече не ви трябва. Бактериите, които оцеляват при прекъснат курс, обикновено са най-устойчивите.
- Не делете лекарството с никого. Дозата зависи от теглото, бъбречната функция и вида на инфекцията.
- Пазете чревната флора. Пробиотик, кисело мляко и кефир са разумна подкрепа. Пробиотикът се приема няколко часа след антибиотика.
- Внимавайте с комбинациите. Някои антибиотици не се съчетават с млечни продукти, антиациди или желязо.
- Върнете остатъците в аптеката. Повечето аптеки у нас приемат негодни и излишни лекарства. Не ги изхвърляйте в тоалетната и не ги пазете за “следващия път”.
Какво помага, когато антибиотик не ви трябва
Вирусната инфекция минава за няколко дни, но тези дни могат да бъдат по-поносими. Пийте течности: топъл чай, бульон или вода. Промивките на носа с физиологичен разтвор струват под 5 евро и често помагат повече от скъпите спрейове. При възпалено гърло правете гаргара с топла солена вода и овлажнявайте въздуха в спалнята. Мед, лимон, джинджифил и липов чай не убиват вируса, но облекчават симптомите. И най-важното: истинска почивка, а не работа от вкъщи с 38 градуса температура.
За да боледуваме по-рядко, помагат простите неща. Мийте редовно ръцете си и яжте балансирано, с достатъчно плодове, зеленчуци и ферментирали храни. Спете достатъчно и се движете. Хората в риск могат да се ваксинират срещу грип: по-малко грип означава по-малко усложнения и по-малко антибиотици. Когато имате температура, стойте вкъщи. В семейството при боледуване използвайте отделни кърпи и чаши.
Ролята на фармацевта
Фармацевтите у нас все по-активно помагат на пациентите да разбират лекарствата си. Те могат да проверят за лекарствени взаимодействия и да дадат конкретни съвети за приема. Не се колебайте да питате: “Мога ли да пия това с мляко?”, “Какво да правя, ако пропусна доза?”. Такива въпроси са напълно уместни.
Накратко - какво зависи от нас
Разликата от три пъти между областите показва, че високата употреба на антибиотици у нас не е предопределена. Електронните рецепти и по-строгият контрол помагат, но най-важна е промяната в нашето отношение. Не искайте антибиотик “за всеки случай”. Доверете се на лекаря, когато каже, че не ви трябва. Довършвайте курса, когато антибиотикът наистина е предписан. Ако не ги харчим за настинки, антибиотиците ще ни помогнат, когато наистина ни потрябват, на нас и на децата ни.
