Познавате ли някого, който на всеки 200-300 метра спира пред някоя витрина и се прави, че разглежда обувки, докато всъщност чака болката в прасеца да отмине? Лекарите имат дори неофициално име за това състояние - „болест на витрините“. Зад него обикновено стои периферната артериална болест, едно от най-подценяваните съдови заболявания у нас.
Добрата новина е, че едно от най-ефективните лечения е напълно достъпно и безплатно - ходенето. Но не какво да е ходене, а структурирано, редовно и съобразено със състоянието на човека. Скоро и в България ще има организирана програма за точно това: УМБАЛ „Лозенец“ в София стартира първата у нас структурирана програма за контролирана физическа активност при пациенти с периферна артериална болест. Това е добър повод да поговорим какво представлява болестта и как можете да се грижите за себе си или за близките си.
Какво всъщност е периферната артериална болест
Периферната артериална болест (ПАБ) е стесняване на артериите, които кръвоснабдяват краката. Най-честата причина е атеросклерозата - отлагане на мазнини, холестерол и калций по стените на съдовете. Когато артериите се стеснят, мускулите на краката получават достатъчно кръв в покой, но при натоварване започват да „гладуват“ за кислород.
Типичният симптом се нарича интермитентно накуцване: болка, стягане, умора или крампа в прасеца, бедрото или седалището, която се появява при ходене и изчезва след няколко минути почивка. Други сигнали, на които си струва да обърнете внимание, са:
- студени крака или стъпала, особено само на единия крак;
- бавно зарастващи раничи по пръстите или стъпалата;
- изтъняла, лъскава кожа и окапване на косъмчетата по подбедриците;
- по-бавен растеж на ноктите на краката;
- слаб или липсващ пулс на стъпалото.
Важно е да се знае, че ПАБ рядко е само проблем „на краката“. Тя е знак, че атеросклерозата засяга и други съдове, включително тези на сърцето и мозъка. Затова хората с ПАБ имат по-висок риск от инфаркт и инсулт.
Защо жените често я пропускат
Дълго време периферната артериална болест се смяташе за „мъжко“ заболяване. Изследванията обаче показват, че жените боледуват почти толкова често, особено след менопаузата, когато защитният ефект на естрогена отслабва. Проблемът е, че при жените симптомите често са нетипични - вместо ясна болка в прасеца те описват умора, тежест в краката или просто по-бавна походка.
Много жени приписват тези оплаквания на възрастта, на разширените вени, на ставите или на „тежък ден“. Така диагнозата се поставя късно. Ако сте над 50 години и пушите или сте пушили, имате диабет, високо кръвно налягане или висок холестерол, струва си да споменете на личния си лекар дори лекия дискомфорт при ходене.
Простият тест, който може да поискате
За поставяне на диагнозата не е нужна сложна апаратура в началото. Най-използваният скрининг тест е глезенно-брахиалният индекс (ГБИ). Лекарят измерва кръвното налягане на ръката и на глезена и сравнява двете стойности. При здрав човек налягането на глезена е равно или малко по-високо от това на ръката. Стойност под 0,9 насочва към периферна артериална болест.
Тестът е безболезнен, отнема около 15 минути и може да се направи при кардиолог, ангиолог или съдов хирург. С направление от личния лекар прегледът при специалист се поема от здравната каса. При нужда след това се назначават доплерова ехография или други образни изследвания.
Защо ходенето е лекарство
Може да звучи парадоксално - щом ходенето причинява болка, защо да ходим повече? Отговорът е в начина, по който тялото се адаптира. При редовно натоварване:
- мускулите се научават да използват кислорода по-ефективно;
- около стеснените участъци постепенно се развиват малки обходни съдове (колатерали);
- подобрява се функцията на съдовата стена;
- походката става по-икономична и човек се уморява по-бавно.
Европейските и американските препоръки определят контролираната тренировка с ходене като лечение от първа линия при интермитентно накуцване. Проучванията показват, че след около три месеца редовни занимания дистанцията, която пациентите изминават без болка, може значително да се увеличи. Упражненията са ценни и след операция или ендоваскуларна процедура (например поставяне на стент), защото помагат на тялото да използва възстановеното кръвообращение пълноценно.
Какво предлага структурираната програма
Именно тук идва значението на новата програма в УМБАЛ „Лозенец“. Досега пациентите у нас обикновено получаваха лечение и съвета „ходете повече“, без някой да ги научи как точно. В новата програма всеки пациент преминава през медицинска оценка, след която получава индивидуален план.
Заниманията включват контролирано ходене, специални упражнения за краката, дихателни упражнения и кардио тренировка, като всичко се случва под наблюдението на медицински специалисти. Програмата е насочена към хора с периферна артериална болест, включително след хирургично или ендоваскуларно лечение. Ако вие или ваш близък имате такава диагноза, попитайте лекуващия си лекар дали участието е подходящо.
Как да тренирате сами: примерен 12-седмичен план
Не всеки живее в София или има възможност да посещава болнична програма. Ходенето у дома също дава резултат, стига да е редовно и да е съгласувано с лекар. Ето един примерен модел, базиран на общоприетите препоръки:
Седмици 1-4: изграждане на навик 3 пъти седмично по 30 минути. Вървете с умерено темпо, докато болката стане умерена (около 3 по скала от 1 до 5). Спрете, починете, докато отмине напълно, и продължете. Броят се само минутите в движение.
Седмици 5-8: повече време Увеличете до 40 минути, отново 3 пъти седмично. Ще забележите, че почивките стават по-редки, а разстоянието между тях - по-дълго.
Седмици 9-12: стабилизиране Стремете се към 45-50 минути ходене на сесия. Ако болката вече идва трудно, леко ускорете темпото или изберете маршрут с малък наклон.
Няколко практични съвета:
- Изберете равен и безопасен маршрут - парк, алея покрай река или дори голям мол през зимата. В много български градове има обновени паркове с маркирани пътеки, удобни за точно такива разходки.
- Водете дневник. Записвайте на коя минута се появява болката. Така ще виждате напредъка черно на бяло.
- Инвестирайте в удобни обувки. Добри обувки за ходене с омекотена подметка се намират в спортните магазини между 40 и 90 евро - това е най-добрата инвестиция в програмата.
- Намерете компания. Приятелка, съседка или група за скандинавско ходене правят тренировките по-приятни и по-трудни за пропускане.
Кога да спрете и да потърсите лекар
Леката до умерена болка в мускула по време на ходене е очаквана и е част от процеса. Но има сигнали, които изискват спиране и консултация:
- болка или стягане в гърдите, задух или сърцебиене;
- болка в краката в покой, особено нощем, която се облекчава, когато спуснете крака от леглото;
- рана по стъпалото или пръстите, която не зараства повече от две седмици;
- внезапно побледнял, студен и болезнен крак - това е спешно състояние и изисква незабавна помощ на 112.
Ако имате диабет, оглеждайте стъпалата си всяка вечер, тъй като чувствителността може да е намалена и малки наранявания лесно остават незабелязани.
Малки навици с голям ефект
Ходенето е основата, но то работи най-добре заедно с грижата за останалите рискови фактори:
- Спрете цигарите. Това е най-важната стъпка при ПАБ. Пушенето ускорява стесняването на съдовете и намалява ефекта от всяко лечение. Личният лекар може да ви насочи към програми и средства за отказване.
- Контролирайте кръвното, холестерола и кръвната захар. Приемайте предписаните лекарства редовно, дори когато се чувствате добре.
- Хранете се по средиземноморски модел. Повече зеленчуци, бобови храни, риба и зехтин, по-малко колбаси и тестени изделия. Нашите традиционни ястия като боб чорба, леща и салати са чудесна основа.
- Не стойте дълго с кръстосани крака и правете кратки паузи за раздвижване, ако работите на бюро.
В заключение
Периферната артериална болест не е присъда и не означава, че трябва да се откажете от разходките. Напротив - правилно дозираното ходене е едно от най-силните средства срещу нея. Стартът на първата структурирана програма в България е важна стъпка, която показва, че рехабилитацията започва да се разглежда като пълноценна част от лечението. Ако разпознавате себе си или своя майка, баба или приятелка в описаните симптоми, не отлагайте разговора с лекаря. Понякога няколко минути преглед и 12 седмици постоянство могат да върнат свободата на движение.
