Дълги години финансирането на здравни дейности от общините в България остава в сивата зона на отчетността. Средствата се отпускат, услугите се предоставят, но между тези две точки често липсва ясна следа за това какво точно е платено, на кого и с какъв резултат. През 2026 година обаче се очертава промяна, която може да засегне пряко всеки от нас - особено жителите на големите градове.
Защо общинското здравеопазване е толкова важно за ежедневието ни
Много хора не осъзнават, че значителна част от медицинските услуги, които ползват, не се финансират от Здравната каса, а от местния бюджет. Общините поддържат собствени лечебни заведения, финансират профилактични програми, осигуряват безплатни прегледи за определени групи хора и покриват разходи за дейности, които НЗОК не поема.
В София например Столичната община е собственик на няколко болници и диагностично-консултативни центъра. Подобна е ситуацията в Пловдив, Варна, Бургас и други областни градове. Парите за тези заведения идват директно от данъците на местните жители - тоест от нашите джобове.
И тук възниква логичният въпрос - знаем ли как се харчат тези средства?
Какво се променя с електронното проследяване на здравните разходи
През април 2026 година беше направена важна стъпка към по-голяма прозрачност. Министерството на здравеопазването и Столичната община подписаха споразумение за разработване на специален модул към Националната здравноинформационна система, който ще позволи електронно отчитане на медицинските дейности, платени с общински средства.
На практика това означава, че за първи път ще има цифров запис на всяка услуга, финансирана от общината - от рутинен преглед до сложна процедура. Досега подобна информация се събираше разпокъсано, често на хартия, и нямаше единна система, която да покаже цялата картина.
Какво печелим като пациенти от тази промяна
На пръв поглед темата звучи административно и далечно от ежедневието. Но последствията за обикновения пациент са напълно конкретни.
По-малко дублиране на изследвания
Когато общинските здравни дейности влязат в единна електронна система, лекарите ще имат достъп до по-пълна картина на пациента. Ако вече сте направили кръвни изследвания в общинска болница, личният лекар ще може да ги види, вместо да ви изпраща за нови.
По-ефективно разпределение на ресурсите
С ясни данни за това какви услуги се търсят най-много, общините ще могат да планират по-добре бюджетите си. Ако системата покаже, че 40 процента от финансираните прегледи са кардиологични, това е сигнал за инвестиция в кардиологична апаратура, а не в нещо друго.
По-лесен достъп до информация
Вместо да обикаляте между институции с папки и хартиени направления, електронната система ще съхранява данните централизирано. Това е особено важно за възрастни хора и хронично болни, които най-често ползват общински здравни услуги.
Пилотният модел в София - какво да очакваме
Първоначално новият модул ще бъде тестван в лечебните заведения, собственост на Столичната община. Това е разумен подход - София е най-големият град и има най-развитата общинска здравна мрежа. Резултатите от пилотния проект ще покажат дали системата работи и какви корекции са нужни, преди да се разшири в цялата страна.
За жителите на столицата това означава, че промените ще бъдат видими още в следващите месеци. Ако посещавате общинска болница или поликлиника, е вероятно скоро да забележите нови процедури при регистрация и отчитане на посещенията.
Какво е НЗИС и защо разширяването му е толкова важно
Националната здравноинформационна система е електронната основа на българското здравеопазване. Чрез нея се издават електронни рецепти, болнични листове, направления и медицински документи. НЗИС вече е част от ежедневието на лекари и пациенти, но досега обхващаше основно дейностите, финансирани от НЗОК.
Добавянето на общинското финансиране е логична следваща стъпка. Вместо да се създава нова, отделна система, разширяването на съществуващата инфраструктура спестява време и пари и гарантира съвместимост.
За сравнение - в много европейски страни подобни интегрирани системи функционират от години. Естония например е пионер в електронното здравеопазване, където всяко медицинско взаимодействие се записва в единен регистър, независимо от източника на финансиране.
Предизвикателствата, за които трябва да говорим честно
Никоя система не е съвършена от първия ден и е важно да имаме реалистични очаквания.
Техническа готовност
Не всички общински лечебни заведения разполагат с модерна техника и бързи интернет връзки. Внедряването на нов софтуер изисква както хардуерна, така и човешка подготовка.
Обучение на персонала
Лекари и медицински сестри ще трябва да свикнат с нови процедури за отчитане. В началото това може да забавя работата, но дългосрочно ще спести време.
Защита на личните данни
Здравната информация е изключително чувствителна. Разширяването на системата означава повече данни на едно място, което изисква сериозна киберсигурност. Регламентът за защита на личните данни на ЕС задава строги правила, но прилагането им на практика е отговорност на всеки участник в процеса.
Какво можем да направим като граждани
Макар промяната да идва отгоре, всеки от нас може да допринесе за нейния успех.
Следете информацията от общината си за нови здравни програми и как се отчитат. Питайте в лечебното заведение дали услугата, която ползвате, е финансирана от общината, и настоявайте за документиране. Включвайте се в обществени обсъждания на общинските бюджети за здравеопазване - те са публични и всеки гражданин има право да участва.
Активната гражданска позиция е най-добрата гаранция, че електронните системи за проследяване няма да останат само на хартия.
Поглед напред - от пилотен проект към национален стандарт
Ако софийският пилотен модел покаже добри резултати, следващата логична стъпка е разширяване към други общини. Всяка община в България финансира здравни дейности в различна степен и има различни нужди. Единна система за проследяване ще позволи сравнение между общините и ще помогне за идентифициране на най-добрите практики.
В дългосрочен план това може да доведе до промяна в начина, по който се планира общинското здравеопазване в цялата страна - с данни вместо предположения, с прозрачност вместо непрозрачност.
Дигитализацията на здравеопазването не е просто технологична промяна. Тя е промяна в отношението между гражданите и институциите, която дава на всеки от нас повече информация и повече контрол над това как се харчат парите ни за здраве.
