Повечето родители в България следват имунизационния календар без особени затруднения. Личният лекар напомня, детето получава ваксината и животът продължава. Но какво се случва, когато по една или друга причина графикът се наруши? Пропуснати ваксини заради боледуване, преместване в друг град, престой в чужбина или просто объркване с датите - ситуации, които са по-чести, отколкото си мислим.
Точно тук идва ролята на така наречената догонваща имунизация - процес, който за съжаление все още не е достатъчно ясно разписан в българската нормативна уредба и създава реални трудности както за лекарите, така и за семействата.
Какво представлява догонващата имунизация
Накратко казано, догонващата имунизация е схема, по която дете, пропуснало една или повече задължителни ваксини, може да ги получи в по-късна възраст. Вместо да се следва стандартният календар, лекарят изготвя индивидуален план, съобразен с възрастта на детето и вече поставените ваксини.
В много западноевропейски страни и в Северна Америка догонващите схеми са подробно разписани - с ясни таблици, интервали между дозите и указания за всяка конкретна ваксина. В България подобна систематизирана рамка все още липсва в Наредба 15 за имунизациите, което поставя общопрактикуващите лекари в сложна ситуация.
Защо деца в България пропускат ваксини
Причините са разнообразни и не винаги са свързани с антиваксинални нагласи. Ето някои от най-честите:
Честа смяна на личен лекар - при преместване между градове документацията понякога се губи или забавя, а новият лекар няма пълна картина на имунизационния статус.
Продължително боледуване - при хронични заболявания или чести респираторни инфекции в ранна възраст лекарите често отлагат ваксинирането до стабилизиране на състоянието.
Престой в чужбина - семейства, живели в друга държава, се връщат с различен имунизационен график. Ваксините може да са поставени, но с други търговски наименования или по друга схема.
Деца от семейства на бежанци или мигранти - те често идват с непълна или липсваща имунизационна документация и се нуждаят от цялостна оценка и догонващ план.
Родителско колебание - някои родители отлагат имунизациите по собствено решение, а след време решават да продължат.
Какви трудности създава липсата на ясна нормативна рамка
Когато в наредбата няма разписана догонваща схема, лекарят се оказва в положение, в което трябва да вземе клинично решение, но без формална подкрепа от нормативната база. Това води до няколко практически проблема:
Електронните системи не разпознават ваксинацията. Националната здравноинформационна система и НЗОК работят с предварително зададени кодове за всяка ваксина по възрастови групи. Ако дете получи пневмококова ваксина на 7-годишна възраст например, системата може да не позволи въвеждането, защото тази ваксина е предвидена за по-ранна възраст в стандартния календар.
Финансирането е неясно. Задължителните имунизации се покриват от държавния бюджет, но когато ваксината се поставя извън стандартния график, не винаги е ясно дали разходът ще бъде признат. Това поставя лекарите пред дилема - да откажат ли имунизация на дете, което се нуждае от нея, само защото системата не може да я отчете?
Липса на единен подход. Без ясна национална схема различните лекари прилагат различни подходи. Някои следват препоръките на Световната здравна организация, други - на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, трети се консултират с колеги. Резултатът е липса на стандартизация.
Какво могат да направят родителите сега
Дори при несъвършена система има конкретни стъпки, които всеки родител може да предприеме:
Поискайте пълна справка за имунизационния статус на детето. Вашият личен лекар може да ви предостави информация кои ваксини са поставени и кои липсват. Ако сте сменяли лекар или сте живели в чужбина, носете всички налични документи - имунизационни паспорти, здравни книжки, изписки.
Не се притеснявайте от забавянето. Медицинската наука е категорична - по-добре е да се ваксинира със закъснение, отколкото изобщо да не се ваксинира. Повечето ваксини от задължителния календар могат да се поставят и в по-късна възраст, макар и с коригирана схема.
Консултирайте се с педиатър или имунолог. Ако личният лекар не е сигурен как да подходи, поискайте направление за консултация със специалист. В по-големите градове - София, Пловдив, Варна, Бургас - има специалисти по ваксинопрофилактика, които могат да изготвят индивидуален план.
Пазете имунизационния паспорт на сигурно място. Този малък жълт документ е ключов за проследяване на ваксинационната история. Направете си и копие - дигитално или на хартия.
Информирайте се от достоверни източници. Сайтовете на Министерството на здравеопазването, Националния център по заразни и паразитни болести и Световната здравна организация предоставят актуална и проверена информация за ваксините и тяхната безопасност.
Какви ваксини най-често се пропускат
Според наблюденията на общопрактикуващите лекари в България, най-често проблеми възникват с:
- Пневмококова ваксина - включена в календара за кърмачета, но при пропускане няма ясна догонваща схема за по-големи деца.
- Втора доза MMR (морбили, паротит, рубеола) - понякога се пропуска поради боледуване или преместване. С оглед на случаите на морбили в последните години в България тази ваксина е особено важна.
- Бустерни дози на ДТК (дифтерия, тетанус, коклюш) - предвидени за 6-годишна и за 12-годишна възраст, но при нередовно посещение на лекар могат да бъдат забравени.
Европейският опит показва посоката
Държави като Германия, Франция и Испания имат разработени и публично достъпни догонващи схеми, интегрирани в техните здравни системи. Лекарите в тези страни разполагат с ясни алгоритми - ако дете дойде на определена възраст без конкретна ваксина, следва точно описана процедура.
В Австрия например Националният имунизационен план включва специална глава за догонваща имунизация с таблици за всяка ваксина поотделно. Подобен модел би бил изключително полезен и за българската практика.
Няколко стъпки биха подобрили ситуацията значително:
- Добавяне на догонващи схеми в Наредба 15 за имунизациите.
- Актуализация на електронните системи, за да позволят коректно въвеждане на ваксини извън стандартния график.
- Осигуряване на ясно финансиране за догонващи имунизации от публичния ресурс.
- Обучение на общопрактикуващите лекари за прилагане на догонващи схеми.
Защо темата е важна точно сега
България е страна с традиционно висок процент на имунизационно покритие, но в последните години се наблюдават тревожни тенденции. Случаите на морбили, регистрирани в няколко области на страната, са ясен сигнал, че пропуските в имунизацията имат реални последствия.
Към това се прибавя и нарастващият брой деца от семейства, пристигнали от Украйна и други страни, които се нуждаят от интегриране в българската здравна система. Без работеща догонваща схема тези деца остават незащитени, а общностите - уязвими.
Всеки родител иска най-доброто за детето си. Ваксините остават един от най-ефективните инструменти за защита на детското здраве - доказани от десетилетия научни изследвания и практика. А когато графикът е нарушен, решението не е да се откажем, а да намерим начин да го наваксаме.
Разговорът с личния лекар е първата и най-важна стъпка. Защото пропуснатите ваксини не са окончателна присъда - те са покана за действие.
