Всяко семейство с малко дете познава сезона на безкрайните хреми. Тече носле, сменяте кърпички по десет пъти на ден, чакате да отшуми и обикновено то наистина отшумява. Но има един вариант на “обикновената хрема”, който не бива да се изчаква - когато секретът е само от едната ноздра и продължава седмици.
Преди дни лекари от УНГ клиника в Пловдив извадиха от носа на тригодишно момченце млечен зъб, попаднал там по случайност. Случаят звучи като куриоз, но зад него стои напълно обикновена родителска ситуация: детето е имало “хрема”, която не е минавала, и никой не е предполагал каква е истинската причина. Точно затова си струва да поговорим спокойно и по същество за чуждите тела в носа при малките деца.
Защо точно носът
Между втората и петата година децата изследват света по най-прекия възможен начин - с ръце и с всички отвори, които намерят по тялото си. Ноздрата е удобна, достъпна и “побира” точно колкото трябва. Детето не го прави, за да бъде непослушно, а от любопитство: харесва му усещането, наблюдава какво ще стане, имитира по-голямо дете.
Най-често в носа попадат дребни предмети от ежедневието - топченца от конструктор, части от играчки, хартиени топчета, парченца гума, зрънца царевица или боб, мъниста, памук от ушна клечка. Понякога предметът влиза случайно, при игра или боричкане с по-голям брат или сестра, както е станало и в пловдивския случай.
Пет сигнала, които заслужават внимание
Проблемът е, че симптомите рядко идват веднага. Детето може да не каже нищо, да забрави случката или да се страхува, че ще му се карат. Оплакванията се появяват дни или дори седмици по-късно, когато лигавицата вече е раздразнена. Ето какво насочва вниманието:
1. Секрет само от едната ноздра. Това е сигналът номер едно. Вирусната хрема почти винаги засяга и двете страни. Едностранният секрет при малко дете винаги трябва да повдигне въпроса “а защо само оттам?”.
2. Неприятна миризма. Често родителите я усещат, когато целуват детето или са близо до лицето му. Миризмата е резултат от застой и възпаление около предмета.
3. Променен характер на секрета. Гъст, жълто-зеленикав, понякога с розови нишки или следи от кръв. Не прилича на прозрачната течаща хрема при настинка.
4. Запушване, което не се повлиява. Детето диша през устата, хърка нощем, но само едната страна е “глуха” за въздух.
5. Търкане на носа и раздразнителност. Малките деца не могат да опишат дискомфорта, но го показват - бърникат, търкат, стават неспокойни или спят по-лошо.
Ако забележите две или повече от тези неща едновременно, не е нужно да паникьосвате. Нужно е просто да отидете на преглед.
Какво да НЕ правите у дома
Тук са най-честите грешки, които превръщат един лесен случай в сложен:
- Не бъркайте с пинсети, клечки или фиба. Вижда се лесно само първият сантиметър от носа. Всеки опит за хващане обикновено избутва предмета по-навътре и наранява лигавицата, а кръвта допълнително затруднява прегледа.
- Не промивайте с физиологичен разтвор под налягане. Ако предметът е органичен (боб, царевица, гъба), водата го подува и той се заклещва още по-здраво.
- Не карайте детето да смърка навътре. Целта е обратната.
- Не чакайте “да падне само”. Понякога наистина се случва, но времето работи срещу вас - колкото по-дълго стои предметът, толкова по-голямо е възпалението.
- Не се карайте на детето. Ако се уплаши, следващия път просто няма да ви каже.
Единственият безопасен опит у дома
Ако детето е достатъчно голямо, за да сътрудничи, и предметът се вижда в предната част на ноздрата, може да опитате така: помолете го да издуха носа си силно, докато вие леко притискате свободната ноздра. Един опит, най-много два. Ако не се получи, спирате.
При съвсем малки деца понякога помага т.нар. “майчина целувка” - родителят запушва свободната ноздра и духва кратко и внимателно в устата на детето. Това не е универсално решение и има смисъл само при сътрудничещо дете и видим предмет. При най-малко съмнение оставете манипулацията на лекар.
Кога веднага в спешното
Има ситуации, които не търпят отлагане до сутринта:
- затруднено дишане, свирене, задавяне или посиняване - това вече е съмнение за чуждо тяло в дихателните пътища, не в носа, и е повод за 112;
- обилно кървене от носа;
- подозрение, че детето е поставило батерия тип копче или два магнита. Това са най-опасните предмети изобщо. Копчевата батерия може да разяде лигавицата за часове, а два магнита се притеглят през тъканта и я притискат. И при двете се тръгва към спешно отделение веднага, без изчакване.
Към кого да се обърнете в България
Първата стъпка е личният лекар на детето, който издава направление за УНГ специалист. С направление прегледът е по здравна каса и плащате само потребителска такса. Без направление преглед при УНГ специалист в частен кабинет обикновено струва между 25 и 50 евро в зависимост от града, като в София и Пловдив цените са в горната част на диапазона.
В по-големите градове има УНГ кабинети с дежурен прием в многопрофилните болници, а при спешност детските спешни отделения работят денонощно. Практичен съвет: запишете в телефона си телефона на най-близкото детско спешно отделение още сега, а не когато ви трябва.
Самата манипулация при опитен специалист най-често отнема минути, прави се с подходящи инструменти и добро осветление, а детето се възстановява бързо. Точно затова не си струва да се разиграват домашни опити.
Профилактика: обиколка на дома с детски очи
Най-ефективното нещо, което можете да направите, е да минете през жилището приклекнали на височината на детето. Оттам светът изглежда различно.
В детската стая: конструкторите с дребни части се прибират в кутии с капак и се вадят само под наблюдение. Кутии за подреждане на достъпни цени има в JYSK, IKEA и повечето хипермаркети, а прозрачните са по-удобни, защото се вижда какво има вътре.
В кухнята: сухи бобови зърна, царевица, ориз и семена се държат в затворени буркани на високо. “Сензорните” игри със сух ориз или леща са популярни в социалните мрежи, но за деца под тригодишна възраст носят точно този риск.
В банята: ушните клечки и дребната козметика се прибират в шкаф. Памукът от клечка е класика в УНГ кабинетите.
Навсякъде: батериите тип копче от дистанционни, везни, термометри и светещи играчки. Проверете дали капачето на отделението за батерии се затваря с винт. Ако се отваря с нокът, играчката не е за малко дете.
И още нещо от пловдивския случай, което лесно се пропуска: паднали млечни зъби. Ако по-голямото дете колекционира зъбчетата си, нека те стоят в кутийка на висок рафт, а не в чекмедже или на нощното шкафче.
Накратко
Едностранната, упорита и миризлива хрема при дете между две и пет години е причина за преглед, а не за поредната опаковка кърпички. Не бъркайте в носа, не промивайте, не отлагайте. Един десетминутен преглед при УНГ специалист спестява седмици антибиотици, притеснения и обяснения защо “настинката” не минава.
А когато всичко приключи, поговорете с детето спокойно: носът е за дишане и мирисане, а не за скривалище. Малките деца разбират повече, отколкото предполагаме.
