Как се финансират общинските болници в България и защо това засяга всяко семейство

Реклама
Как се финансират общинските болници в България и защо това засяга всяко семейство Снимка: Pexels

Когато в медиите излезе новина за дългове на болница или за риск от закриване на лечебно заведение, повечето хора си мислят, че това е чужд проблем. Не е така. Финансовото състояние на най-близката до вас болница определя какво лечение ще получите при спешен случай, колко бързо ще ви приемат и дали изобщо ще има специалист.

В тази статия ще разгледаме как се финансират общинските и областните болници в България, защо мнозина от тях трудно задържат лекари и какво може да направи всеки от нас като информиран пациент.

Откъде идват парите за болниците

Болниците в България получават пари по няколко основни канала. Първият и най-голям е Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която плаща за лечението на осигурените пациенти по клинични пътеки. Всеки път, когато постъпите в болница с платени здравни осигуровки, НЗОК превежда на болницата определена сума за вашето лечение.

Вторият канал е Министерството на здравеопазването. То плаща за дейности, които не влизат в здравното осигуряване, например спешна помощ и дежурства. Отделно дава субсидии на болниците в отдалечени и труднодостъпни райони. Логиката е проста - в град с 15-20 хиляди жители болницата не може да се издържа само от броя на пациентите, но хората там също имат право на достъпна медицинска помощ.

Третият източник са общинските бюджети, защото много болници са общинска собственост. Като собственик общината може да отпуска допълнителни средства и да инвестира в ремонти и оборудване.

Проблемът е, че тези потоци често не покриват реалните разходи. Цените на клиничните пътеки не се актуализират достатъчно бързо спрямо инфлацията и поскъпването на консумативите и енергията. Затова много болници са хронично недофинансирани.

Какво означава, когато болница има дълг

Новините за дългове на болници звучат стряскащо, но контекстът е важен. Болниците работят с текущи задължения към доставчици на лекарства, медицински консумативи и комунални услуги, както и със заплати на персонала.

Ключовата разлика е между общия дълг и просрочените задължения. Общият дълг показва колко дължи болницата в даден момент. Просрочените задължения са тези, които не са платени в срок. Една болница може да има значителен общ дълг, но ако плаща навреме, тя работи нормално.

Представете си го така - ако имате ипотека за 100 000 евро, това е вашият общ дълг. Но ако плащате вноските си редовно, нямате просрочени задължения. Същото важи и за болниците.

Финансовата спирала надолу

Тревожно става, когато болницата попадне в порочен кръг. Малките болници обслужват по-малко пациенти и съответно получават по-малко пари от НЗОК, но разходите им за сгради, апаратура и консумативи остават високи. Натрупват се задължения към доставчиците, а някои лечебни заведения стигат до отрицателен собствен капитал - на обикновен език това значи, че дълговете им надвишават активите.

В такава ситуация ръководството трябва да прави трудни избори - да плати за медикаменти или да вдигне заплатите. Обикновено пострадват заплатите.

Защо лекарите в малките болници получават по-малко

За здравеопазването има Колективен трудов договор (КТД), който определя минималното заплащане за различните категории медицински специалисти. На теория всеки лекар и всяка медицинска сестра трябва да получават поне толкова. На практика немалко общински болници не успяват да покрият дори тези минимуми.

Така лекар в малка общинска болница може да получава осезаемо по-малко от колега на същата позиция в голяма градска болница. Младите специалисти имат три възможности - голяма болница в областен град, работа в чужбина (Германия, Великобритания и скандинавските страни остават сред най-привлекателните дестинации) или оставане в родния малък град. Третата възможност става все по-непривлекателна.

Точно тук е може би най-големият проблем на системата - не толкова липсата на пари за сгради и техника, колкото липсата на кадри. Затова държавата прилага специална методика за финансиране на медицинския персонал в отдалечени и труднодостъпни райони, за да могат тези болници да привличат и задържат лекари и медицински сестри.

Болниците в отдалечените райони - специален случай

В България има десетки населени места, където най-близката болница е единственият шанс за спешна помощ в радиус от 50-80 километра. През зимата, когато планинските пътища стават трудно проходими, местната болница буквално спасява животи.

Какво означава липсата на лекари за пациентите

Когато една болница не може да задържи достатъчно лекари, последствията за местните хора са преки:

  • По-дълго чакане. По-малко лекари означава по-дълги опашки за прегледи и процедури.
  • Закрити отделения. Без специалисти някои отделения се затварят и пациентите трябва да пътуват до по-далечни болници. Това е особено трудно за възрастни хора и семейства без собствена кола.
  • Претоварен персонал. Когато в едно отделение работят трима души вместо петима, качеството на грижите неизбежно страда, защото умората води до повече грешки.

Важно е да се каже, че финансовите затруднения не означават автоматично лошо лечение. Много болници с ограничен бюджет дават отлични грижи благодарение на отдадени лекари и медицински сестри.

Какво се прави за стабилизиране на системата

През последните години Министерството на здравеопазването предприема различни мерки - по-големи субсидии за отдалечените райони, програми за привличане на специалисти в малките градове и инвестиции в оборудване. НЗОК също актуализира цените на клиничните пътеки, но процесът често е бавен.

Сред обсъжданите решения са:

  • Целево финансиране на заплатите - държавата да гарантира минимума по КТД чрез отделна субсидия, вместо всяка болница сама да търси пари за това.
  • Телемедицина - лекар от голяма болница да консултира пациенти от разстояние. Така натискът върху малките болници намалява, без да е нужен допълнителен персонал на място. В България вече има пилотни проекти в тази посока.
  • Партньорства и преструктуриране - някои общини търсят партньорство с по-големи болници, обединяват отделения или преминават към дневен стационар, при който пациентът се прибира вкъщи след процедурата.
  • Стимули за млади лекари - служебни жилища и стипендии за студенти по медицина, които се задължават да работят определен брой години в местната болница. Тази практика работи и в други европейски страни.

Общините обаче също имат ограничени възможности. Когато в същия бюджет трябват пари за пътища, водопроводи и училища, издръжката на болница става трудна задача.

Пет неща, които всеки пациент трябва да знае

  1. Имате право да знаете финансовото състояние на болницата. Тази информация е публична и се отчита пред Министерството на здравеопазването.
  2. Гласът ви има значение. Общинските съвети решават колко пари да отпуснат за местните болници. Участието в обществени обсъждания на общинския бюджет може да повлияе на тези решения.
  3. Проверявайте здравноосигурителния си статус. При неплатени осигуровки болницата не може да получи пълното заплащане от НЗОК за вашето лечение, което допълнително натоварва бюджета ѝ.
  4. Профилактиката е най-добрата инвестиция. Редовните прегледи намаляват нуждата от скъпо болнично лечение и разтоварват спешните отделения, които са особено натоварени в малките болници.
  5. Подкрепяйте местните медици. Една благодарност или добра дума означават много за хора, които работят при трудни условия и ниско заплащане.

Как да бъдем информирани граждани

Информацията за болниците не е тайна. Следете решенията на общинския съвет - те са публични и често засягат местната болница. Годишните отчети на болниците също са достъпни, а регионалните медии обикновено отразяват заседанията, на които се обсъждат здравни въпроси. Можете да проверите и регистъра на лечебните заведения в Министерството на здравеопазването, където има информация за структурата и дейността на всяка болница.

Защо темата засяга всяко семейство

Финансирането на болниците изглежда абстрактна тема, докато не ви се наложи спешна хоспитализация. Тогава въпросите стават много конкретни - има ли свободно легло, има ли специалист, има ли нужното оборудване.

Най-засегнати са семействата с малки деца и възрастни хора, които по-често имат нужда от медицинска помощ. За тях близостта на болницата не е въпрос на удобство, а на сигурност.

Здравето на хората в малките населени места не е по-маловажно от това на жителите на големите градове. А за да има качествено здравеопазване навсякъде, трябва и справедливо заплащане на лекарите навсякъде. Затова следващия път, когато прочетете новина за финансите на някоя болница, не я прескачайте - зад цифрите стоят реални последствия за реални хора, включително за вас и вашето семейство.

Реклама

Още от Здраве