Разговорът почти винаги започва по един и същи начин. Човек получава резултат от кръвно изследване, вижда понижена бъбречна функция и първият въпрос към лекаря е: „Какво вече не мога да ям?". Очакването е да последва дълъг списък със забрани, залепен на вратата на хладилника.
В действителност храненето при хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) прилича повече на настройване на уред, отколкото на забранителен режим. Целта не е да се извади нещо от чинията завинаги, а количествата и честотата да бъдат съобразени с това колко работа могат да поемат бъбреците в момента. И точно тук е разликата с общите съвети за здравословно хранене, които всички чуваме от години.
Полезно за всички не значи подходящо за всеки
„Яжте повече плодове, зеленчуци и ядки" е отличен съвет за здрав човек. При намалена бъбречна функция обаче същите храни могат да се превърнат в проблем, защото носят много калий и фосфор - две вещества, които здравите бъбреци изхвърлят без усилие, а увредените задържат.
Затова няма една универсална „бъбречна диета". Режимът зависи от стадия на заболяването, от текущите стойности на калий, фосфор и урея, от кръвното налягане, от наличието на диабет и дори от лекарствата, които човек приема. Един и същ съвет може да е точен за единия пациент и излишно строг за другия.
Калият - показателят, който се следи с обикновено кръвно
Калият е необходим за работата на мускулите, нервите и сърцето. Проблемът е, че при задържане в кръвта той не боли и не се усеща, докато стойностите не станат наистина високи. Затова единственият надежден начин да се знае как стоят нещата е периодично кръвно изследване, а не самонаблюдение.
Къде се крие калият в българската кухня? В сушените плодове и кайсиите, в бананите и пъпеша, в доматения сок и лютеницата, в картофите, тиквата, спанака, зрелия боб и лещата, в ядките и семките, в сушените домати, а също и в кафето и какаото. Това не означава автоматична забрана - означава внимание към порцията и към честотата.
Един практичен ориентир, който помага на много хора: не толкова „кое", колкото „колко и колко често". Две кайсии в компот са различно нещо от шепа сушени кайсии на закуска всеки ден.
Фосфорът: най-голямата разлика е в етикета, а не в чинията
Фосфорът присъства естествено в млечните продукти, яйцата, месото, рибата и ядките, но там организмът усвоява само част от него. Далеч по-коварен е добавеният фосфор в преработените храни - усвоява се почти изцяло и се натрупва по-бързо.
Къде се среща: в топените сирена, колбасите и месните изделия с добавки, в газираните напитки тип кола, в готовите сосове, бульоните на кубче и част от полуфабрикатите. На етикета го разпознавате по добавките от групата на фосфатите - Е338, Е339, Е340, Е341, Е450, Е451, Е452.
Един навик си струва повече от всяка диетична таблица: обръщайте опаковката и четете състава. Разликата между два почти еднакви на вид пакета кайма често е точно в тези няколко кода.
Солта и капанът на „диетичната" сол
Ограничаването на солта е може би най-лесната печалба при бъбречно заболяване, защото помага и на кръвното налягане. Повечето хора подценяват колко сол вече са изяли, преди изобщо да посегнат към солницата. Хлябът, сиренето, кашкавалът, туршиите, консервите, чипсът и готовите подправкови смеси носят основната част.
Важно предупреждение, което често се пропуска: така наречените заместители на солта и „солта с намален натрий" обикновено заменят натрия с калиев хлорид. За човек с бъбречно заболяване това може да е по-опасно от обикновената сол. Не ги купувайте, преди да сте попитали лекуващия лекар.
Вместо това вкусът се връща с други средства: лимонов сок, чесън и лук, червен и черен пипер, копър, магданоз, риган, дафинов лист, малко оцет. Домашната подправкова смес, направена без сол, върши работа и струва под едно евро.
Белтъчините - въпрос на мярка, а не на изключване
Тук се греши в двете посоки. Едни продължават с големите порции месо по навик, други изпадат в крайност и почти спират белтъчините, за да „щадят бъбреците". Второто е по-опасното, защото води до загуба на мускулна маса и обща отпадналост.
При повечето пациенти преди диализа се говори за умерен прием, а при вече започната диализа нуждите от белтъчини обикновено се увеличават. Това е точно онзи момент, в който сам човек не може да прецени - количеството трябва да се определи от нефролог или диетолог по конкретните изследвания.
Три кухненски техники, които наистина работят
Ако лекарят е препоръчал ограничаване на калия, самата подготовка на храната може да помогне.
1. Нарязване на по-дребно. Колкото повече повърхност има зеленчукът, толкова повече калий може да излезе във водата. Картофите на тънки кръгчета работят по-добре от цели картофи.
2. Накисване. Нарязаните зеленчуци се оставят в топла вода поне 1-2 часа, като водата се сменя веднъж. Това е стара практика, която много баби прилагаха, без да знаят защо.
3. Двойно изваряване. Зеленчуците се варят в голямо количество вода, водата се излива, налива се нова и се довършва варенето. Задължително е водата да се изхвърли - тя вече носи изваденото.
Важно уточнение: тези техники намаляват част от калия, но не правят храната безкалиева. Големината на порцията продължава да има значение.
Как изглежда един спокоен ден на масата
Ето примерен ориентир, който показва, че тази храна съвсем не е скучна. Не го приемайте като предписание - конкретните количества се уточняват с лекар.
- Закуска: филия хляб без сол с малко извара и няколко резена краставица, чай.
- Обяд: супа от домашно приготвен бульон без кубче, пиле с ориз и изварени моркови, салата от краставица и копър с лимон.
- Следобед: една ябълка или няколко зърна грозде.
- Вечеря: печена бяла риба с тиквички, малка порция паста.
Един прост трик: сгответе веднъж и разпределете в кутии. Най-честата причина хората да се отклонят от режима не е липсата на воля, а умората и липсата на готова храна вкъщи в седем вечерта.
Пазаруване в България: три навика, които спестяват грешки
Първо, обиколете периферията на магазина. В повечето вериги пресните продукти са по стените, а най-преработените - в средните рафтове.
Второ, сравнявайте два продукта, а не един. Пакет замразени зеленчуци за около 2 евро с единствена съставка „зеленчуци" е различно нещо от готова смес със сол и подобрители на вкуса.
Трето, купувайте прясно месо от щанда, а не готови маринати. Мариноването вкъщи с лимон и подправки отнема пет минути и премахва целия въпрос с добавките.
Пет въпроса за следващия преглед
Отидете подготвени. Тези въпроси обикновено дават повече яснота от часове четене в интернет:
- Какви са последните ми стойности на калий, фосфор и креатинин и в кой стадий съм?
- Трябва ли изобщо да ограничавам калия сега, или засега не е нужно?
- Колко белтъчини на ден са подходящи за мен?
- Колко течности да приемам - има ли ограничение?
- Има ли лекарства или добавки, които да спра или да не купувам без консултация?
Към последния въпрос си струва да се добави и една практична бележка: обезболяващите от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, които се купуват свободно, и билковите добавки „за отслабване" или „за бъбреци" не са безобидни при намалена бъбречна функция. Питайте, преди да ги приемете.
Малката равносметка
При хронично бъбречно заболяване храненето не е наказание и не е списък от забранени храни, залепен на хладилника. То е въпрос на баланс - между достатъчно хранителни вещества и натоварване, което бъбреците могат да понесат.
Трите неща, които си заслужават най-много усилие, са четенето на етикети, намаляването на солта и редовните контролни изследвания. Останалото се настройва в движение, заедно с лекуващия лекар.
Материалът е с информативен характер и не замества консултация с нефролог или диетолог. Всяка промяна в хранителния режим при бъбречно заболяване трябва да се обсъди с лекуващия лекар.
