Всяко утро милиони българи посягат към шарени бурканчета с витамини, минерали, билкови екстракти и омега мастни киселини. Пазарът на хранителни добавки в България се оценява на стотици милиони левове годишно, а достъпът до тях е по-лесен от всякога - аптеки, супермаркети, бензиностанции и онлайн магазини ги предлагат без рецепта и без ограничение.
Но зад ярките етикети и обещанията за по-добро здраве стои един проблем, за който повечето потребители дори не подозират.
Добавка или лекарство - къде минава границата
Според европейското и българското законодателство хранителните добавки се класифицират като храни. Това означава, че те не преминават през същите строги клинични изпитания, на които се подлагат лекарствените продукти преди да получат разрешение за употреба.
На практика обаче много добавки съдържат активни вещества с реален фармакологичен ефект. Куркумин, берберин, мелатонин, високи дози витамин D - всички те взаимодействат с организма по начин, който трудно може да се нарече просто “хранене”. Разликата между лекарство и добавка в много случаи е чисто административна, а не научна.
Това създава сив сектор, в който производителите нямат задължение да доказват ефективността на продуктите си, а контролът върху качеството е значително по-слаб.
Какви са реалните рискове за потребителите
Много хора приемат, че щом нещо се продава свободно, то е безопасно. Това е опасно заблуждение. Ето няколко конкретни проблема, които могат да възникнат при безконтролна употреба на добавки:
Неточно дозиране. Анализи в различни европейски лаборатории многократно са установявали, че реалното съдържание на активна съставка в добавката може да се различава значително от посоченото на етикета - понякога е много по-малко, но понякога е и опасно повече.
Нежелани взаимодействия. Добавки като жълт кантарион, грейпфрут екстракт или високи дози витамин К могат да променят ефекта на предписани лекарства. Жена, която приема хормонални контрацептиви и едновременно пие жълт кантарион, рискува да намали ефективността на контрацепцията, без дори да подозира.
Замърсяване и примеси. При по-малко стриктен производствен контрол в крайния продукт могат да попаднат тежки метали, пестициди или дори неразрешени фармацевтични субстанции. Особено рисковани са добавките, поръчвани директно от неевропейски онлайн платформи.
Фалшиво чувство за сигурност. Някои хора заместват реално лечение с добавки, като отлагат посещението при лекар. Това е особено опасно при сериозни състояния като диабет, сърдечно-съдови заболявания или щитовидни проблеми.
Какво казва българската практика
В България хранителните добавки се регистрират в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Процедурата включва уведомление, а не разрешение - тоест производителят информира агенцията, че пуска продукт на пазара, без да е необходимо да предостави клинични доказателства за ефективност.
За сравнение, когато фармацевтична компания иска да регистрира лекарство, тя трябва да мине през години изследвания, клинични изпитания в три фази и подробна оценка от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Този процес гарантира, че лекарството действително работи и че рисковете от него са известни и управляеми.
Фармацевти и лекари у нас все по-често настояват за промяна на статуквото. Позицията им е ясна - след като очакваме от добавките да ни помогнат, трябва да имаме гаранция, че те наистина съдържат това, което пише на етикета, в правилната доза и без вредни примеси.
Седем практични стъпки за по-безопасен избор
Докато регулацията не се промени, отговорността за безопасната употреба пада върху самите потребители. Ето какво можете да направите:
1. Консултирайте се с лекар или фармацевт преди да започнете нова добавка. Особено ако приемате лекарства по рецепта, имате хронично заболяване или сте бременна.
2. Избирайте продукти с GMP сертификат. Стандартът за добра производствена практика (Good Manufacturing Practice) е знак, че фабриката спазва определени правила при производството. Потърсете го на опаковката или на сайта на производителя.
3. Четете внимателно етикета. Обърнете внимание на формата на активната съставка (например магнезиев цитрат е различен от магнезиев оксид по усвояемост), дозировката и списъка с допълнителни съставки.
4. Купувайте от проверени места. Аптеките и специализираните магазини за здравословни продукти в България предлагат по-голяма сигурност от анонимните онлайн продавачи. Избягвайте покупки от неизвестни сайтове, особено ако цената изглежда твърде добра.
5. Не комбинирайте прекалено много добавки. Популярната практика да се пият по десет различни капсули на ден увеличава риска от нежелани взаимодействия. Повече не винаги означава по-добре.
6. Следете за странични ефекти. Ако след започване на нова добавка усетите гадене, главоболие, обрив или промяна в храносмилането, спрете приема и се консултирайте с лекар.
7. Проверявайте дали добавката е регистрирана. На сайта на БАБХ можете да проверите дали конкретен продукт е минал през процедурата за уведомление. Ако го няма в регистъра, помислете два пъти.
Кога добавките наистина имат смисъл
Важно е да подчертаем, че хранителните добавки не са безусловно вредни. Има ситуации, в които те са наистина полезни и дори необходими:
- Доказан дефицит на витамин или минерал, потвърден с кръвен тест (най-чести в България са дефицитите на витамин D, желязо и витамин B12)
- Бременност, при която фолиевата киселина е стандартна препоръка
- Възстановяване след тежко боледуване или операция
- Специфични диети (веганство), при които определени нутриенти трудно се набавят от храната
Във всички тези случаи обаче изборът на добавка трябва да бъде информиран и направен съвместно с медицински специалист, а не на база реклама в социалните мрежи.
Промяната, от която се нуждаем
Разговорът за по-строг контрол върху хранителните добавки не е призив те да бъдат забранени. Напротив - целта е да се гарантира, че потребителите получават продукти, които реално съдържат заявените съставки, в безопасни дози и без скрити рискове.
На европейско ниво вече текат дискусии за хармонизиране на максималните допустими нива на витамини и минерали в добавките. България би спечелила от по-активно участие в тези процеси и от въвеждане на задължителен следпродажбен мониторинг, подобен на този за лекарствата.
Дотогава най-добрата защита е собствената ви информираност. Не приемайте нищо на сляпо - нито обещанията на производителите, нито страховете на скептиците. Четете, питайте и правете избори, базирани на факти, а не на маркетинг.
