Има ли пробиотици в туршията и киселото зеле и как да разбереш

Реклама
Има ли пробиотици в туршията и киселото зеле и как да разбереш Снимка: Pexels

Пробиотици, тоест живи полезни бактерии, има само в туршията и киселото зеле, които са ферментирали естествено в солена саламура и след това не са пастьоризирани или варени. Туршията с оцет и повечето буркани от магазина, които стоят на стайна температура, не съдържат живи бактерии - те са вкусни, но действат като обикновен консервиран зеленчук. Добрата новина е, че разликата може да се провери с поглед върху етикета и буркана.

Ферментация или мариноване: защо не всяка туршия е еднаква

В България под „туршия“ разбираме две много различни неща.

Ферментирала туршия (в саламура). Зеленчуците се заливат само с вода и сол. Млечнокисели бактерии, които естествено живеят по повърхността на зеленчуците, превръщат захарите в млечна киселина. Именно киселината дава вкуса и пази продукта от разваляне. Така се прави класическото кисело зеле в бъчва и т.нар. селска туршия.

Маринована туршия (с оцет). Зеленчуците се заливат с разтвор на оцет, захар и сол, често се стерилизират или се добавят консерванти. Тук киселината идва от оцета, а не от бактерии. Повечето рецепти за царска туршия и за бърза туршия в буркан са точно такива.

И двата вида имат място на масата, но само първият може да съдържа живи култури.

Има ли пробиотици в киселото зеле от магазина?

Зависи от обработката. Високата температура убива бактериите, затова:

  • Пастьоризирано кисело зеле в буркан или плик, което се продава на рафта при стайна температура, най-вероятно не съдържа живи култури.
  • Непастьоризирано кисело зеле, продавано на килограм от бъчва на пазара или от охладената витрина, има шанс да е запазило бактериите си.
  • Зеле с добавен оцет не е ферментирало в истинския смисъл, дори да е „кисело“.

И все пак дори пастьоризираното зеле не е безполезно - то си остава зеленчук с фибри и малко калории.

Как да прочетеш етикета

Когато пазаруваш от супермаркет или квартален магазин, обърни внимание на няколко неща:

  1. Съставката оцет. Ако в списъка пише „оцет“ или „оцетна киселина“, туршията е маринована, а не ферментирала.
  2. Думите „пастьоризиран“ или „термично обработен“. Означават, че живите бактерии са унищожени.
  3. Консерванти. Например натриев бензоат или калиев сорбат. Те подсказват, че продуктът не разчита на естествената ферментация, за да се запази.
  4. Къде се продава. Ферментиралите продукти с живи култури обикновено се пазят в хладилната витрина.
  5. „Естествено ферментирал“, „непастьоризиран“, „с живи култури“. Такива надписи са добър знак, но провери и останалите съставки.

Ако няма етикет, например на пазара, просто попитай продавача дали зелето е само със сол и дали е варено или пастьоризирано.

Как да познаеш дали домашната туршия е ферментирала

Ако правиш туршия вкъщи или я получаваш от баба, ето признаците на истинска ферментация:

  • През първите дни в саламурата се появяват мехурчета.
  • Саламурата става леко мътна.
  • Миризмата е кисела и свежа, а вкусът се променя постепенно с дни.
  • В рецептата има само сол и вода (плюс подправки), без оцет.

За да се запазят живите бактерии, ферментиралата туршия не трябва да се стерилизира след приготвянето. Вместо това готовият продукт се съхранява на хладно - в мазе, на балкона през зимата или в хладилника.

Кога да изхвърлиш туршията

Естествената ферментация е безопасна при спазване на хигиена и правилно количество сол, но има ясни сигнали за разваляне:

  • мухъл с цвят (зелен, черен, розов) или пухкав слой върху зеленчуците;
  • лепкава, слузеста текстура на самите зеленчуци;
  • гнилостна миризма вместо кисела;
  • издут капак на затворен буркан.

В тези случаи не опитвай и не се опитвай да спасиш продукта - просто го изхвърли.

Варено кисело зеле: остават ли полезните бактерии?

Не. Сармите, зелето с ориз, свинското с кисело зеле и всички топли ястия убиват живите култури. Това не ги прави вредни - зелето запазва фибрите си и част от минералите, а ферментацията вече е променила вкуса и усвояемостта му. Ако обаче искаш да получиш и живите бактерии, добави сурово кисело зеле в салата, например с малко олио и червен пипер, или като гарнитура до основното ястие.

Същото важи и за зелевия сок (саламурата). Ако е от непастьоризирано зеле, той също съдържа част от бактериите.

Кои други български храни са ферментирали

Не е нужно да търсиш екзотични продукти. В традиционната ни кухня има достатъчно избор:

  • Кисело мляко - получава се с млечнокисели бактерии, сред които Lactobacillus bulgaricus. Търси продукти, на които пише „кисело мляко“, а не „млечен продукт“.
  • Айрян - ако е направен от истинско кисело мляко.
  • Сирене и кашкавал - и те преминават през ферментация и зреене, но съдържанието на живи култури варира.
  • Боза - ферментирала зърнена напитка.
  • Квас и кефир - срещат се все по-често в магазините.

Разнообразието е по-полезно от това да ядеш големи количества от един продукт.

Кога трябва да внимаваш с ферментиралите храни

Туршията и киселото зеле са много солени. Това е важно, ако:

  • имаш високо кръвно налягане или ти е препоръчано да ограничиш солта;
  • имаш бъбречно заболяване;
  • задържаш течности.

В тези случаи не е нужно да се отказваш напълно, но е добре да попиташ личния си лекар или кардиолог какво количество е разумно за теб. Можеш и леко да изплакнеш зелето преди ядене - губиш част от вкуса, но и от солта.

При някои хора ферментиралите храни предизвикват подуване и газове, особено ако не са свикнали с тях. Обикновено помага да започнеш с малки порции. Ако имаш хронични стомашни или чревни оплаквания, хистаминова непоносимост или отслабен имунитет, обсъди храненето си с лекар или гастроентеролог, преди да увеличиш ферментиралите храни.

За надеждна информация за здравословното хранене можеш да провериш препоръките на Министерството на здравеопазването и Националния център по обществено здраве и анализи.

Накратко: как да избереш туршия с живи бактерии

  • Търси само сол и вода в състава, без оцет.
  • Избягвай надписите „пастьоризиран“ и консервантите, ако целта ти са пробиотиците.
  • Предпочитай продукти от хладилната витрина или от бъчва.
  • Яж част от киселото зеле сурово, а не само в топли ястия.
  • Следи солта, особено ако имаш проблеми с кръвното.

Така старата българска зимнина може да бъде не само вкусна, но и наистина „жива“ част от менюто ти.

Често задавани въпроси

Може ли киселото зеле да замени пробиотичните добавки?

Ферментиралите храни и пробиотичните добавки не са едно и също. Добавките съдържат конкретни щамове в определено количество, а при храната съставът е различен всеки път. Ако лекар ти е препоръчал пробиотик, например след антибиотик, не го заменяй сама с храна, без да го обсъдиш с него.

Колко време може да стои отворено кисело зеле в хладилника?

Ако е покрито със саламурата си, в затворен съд и в хладилник, обикновено издържа дълго. При купеното спазвай указанията на етикета за срок след отваряне. Изхвърли го, ако се появи мухъл, лепкава слуз или неприятна миризма, различна от обичайната кисела.

Подходящи ли са ферментиралите храни по време на бременност?

Домашно приготвени, непастьоризирани продукти изискват особено внимание към хигиената, а солеността им е висока. Най-сигурно е да попиташ своя акушер-гинеколог кои ферментирали храни и в какво количество са подходящи за теб.

Ферментирала храна ли е бозата?

Да, бозата се получава чрез ферментация на зърнени култури с участието на дрожди и млечнокисели бактерии. Фабричната боза обаче често е термично обработена, за да се удължи срокът ѝ, а тя съдържа и захар, така че е по-добре да я приемаш като традиционна напитка, а не като източник на пробиотици.

Реклама

Още от Здраве