Концентрацията на детето и природата: какво казва науката

Повече време сред природата е един от най-лесните и безплатни навици, които могат да подкрепят концентрацията на детето - разходка през парка, игра в училищния двор, излет през уикенда. Проучванията показват връзка между зеленината около детето и вниманието му, но тя е скромна и не замества съня, движението и спокойния семеен ритъм. По-долу ще намерите какво точно е установено, къде науката все още не е сигурна и как да включите повече време навън в обикновения учебен ден.

Какво показват проучванията за природата и вниманието на децата?

Наблюдателни проучвания откриват, че децата, които живеят или учат в по-зелена среда, средно се справят малко по-добре на тестове за внимание и работна памет. Едно от най-цитираните е проведено в Барселона и публикувано в списание PNAS през 2015 г. В него участват около 2600 ученици между 7 и 10 години, а тези в училища с повече зеленина показват по-голям напредък в работната памет и по-малко невнимание в рамките на една година. Подобни връзки се изследват и с данните от голямото американско проучване ABCD, в което участват близо 12 000 деца на 9-10 години.

Три уточнения помагат да не надценим тези резултати:

• Това е връзка, а не доказана причина. Семействата в по-зелени квартали често се различават и по доходи, образование и начин на живот. Учените се опитват да отчетат тези фактори, но не могат да изключат всички.
• Ефектът е малък. Разликите се виждат при сравнение на големи групи деца. При отделното дете те едва ли ще се забележат без други промени в ежедневието.
• Не е лечение. Повече време в парка не замества консултация със специалист, когато детето има реални трудности с вниманието.

Защо природата може да помага на вниманието?

Най-често предлаганото обяснение е, че природата дава почивка на насоченото внимание, което се изморява при учене. Това е идеята на т.нар. теория за възстановяване на вниманието (Attention Restoration Theory).

Когато детето решава задачи, чете или слуша учителя, то полага усилие да остане съсредоточено. Екраните задържат погледа с бързи смени на картини и звуци. Листата, облаците, птиците и водата също привличат вниманието, но спокойно и без напрежение. Проверките на теорията обаче дават смесени резултати - систематичен преглед от 2016 г. открива известна полза при някои тестове за внимание, но не и при други, а много от изследванията са с малко участници.

Затова е по-реалистично да гледаме на времето навън като на съчетание от няколко полезни неща. Навън детето:

• се движи повече, а движението е свързано с по-добро настроение и сън;
• е далеч от телефона и таблета поне за известно време;
• получава дневна светлина, която помага на вътрешния часовник и на заспиването вечер;
• играе свободно и решава малки проблеми само или с други деца.

Колко време навън е нужно на едно дете?

Няма доказано „правилно“ количество време сред природата, но ежедневното излизане е по-лесно за поддържане от рядък дълъг излет. Световната здравна организация препоръчва децата и юношите на 5-17 години да имат средно поне 60 минути умерено до интензивно движение на ден, а играта навън е най-лесният начин да се съберат.

Таблицата по-долу не е резултат от изследване. Това са практични предложения, които можете да нагласите според възрастта и графика на детето:

Как да включите природата в учебния ден?

Най-лесно е, когато времето навън е част от ежедневния ритъм, а не специално събитие. Ето няколко идеи, съобразени с начина, по който е подреден денят в българското училище:

1. Съобразете се със смяната. Ако детето учи сутрин, играта навън пасва най-добре след обяд, преди домашните. Ако е втора смяна, използвайте сутринта - кратко излизане преди домашните помага денят да не мине само на бюрото.
2. Попитайте за двора в училище. Ако детето е в целодневна организация, попитайте учителя колко често децата излизат навън през следобеда. На родителска среща можете да предложите дворът да се използва повече, когато времето позволява.
3. Първо навън, после домашни. Опитайте за няколко седмици половин час игра навън преди уроците и вижте дали детето сяда по-спокойно над тях.
4. Почивки със зелена гледка. При дълга домашна работа правете кратки почивки на балкона, в двора или до прозорец с изглед към дървета.
5. Дайте цел на разходката. Събиране на листа, броене на птици или снимане на цветя правят излизането интересно.
6. Свободна игра, а не само организирани занимания. Детето има нужда и от време, в което само решава какво да прави.
7. Телефонът остава в джоба. Разходка с поглед в екрана е по-скоро смяна на мястото, отколкото почивка.

Ами ако живеем в град без много зеленина?

Дори малко зеленина е по-добре от никаква, а повечето големи и средни градове имат поне един голям парк, до който се стига лесно. Няколко примера: Борисова градина и Южният парк в София, Морската градина във Варна, тепетата в Пловдив, паркът Кайлъка в Плевен, градският парк „Свети Георги“ в Добрич. Ако живеете другаде, намерете най-големия парк в общината и го превърнете в редовно място за уикенда.

В по-гъсто застроените квартали опитайте още:

• най-близката градинка или училищен двор, дори да е малък;
• улици с повече дървета, когато избирате маршрут;
• саксии с подправки или цветя на балкона, за които детето да се грижи.

Кои други навици влияят на концентрацията на детето?

Сънят, храненето, движението и правилата за екраните влияят на вниманието поне толкова, колкото и времето навън. Конкретни ориентири:

• Сън. Американската академия по медицина на съня (AASM) препоръчва 10-13 часа сън за децата на 3-5 години (включително следобедния сън), 9-12 часа за 6-12 години и 8-10 часа за 13-18 години. Редовният час за лягане помага повече от наваксването през уикенда.
• Екрани. СЗО препоръчва децата на 2-4 години да прекарват не повече от 1 час на ден пред екран. За училищна възраст няма една обща цифра, затова е полезно да се договорите за ясни семейни правила - например без екрани по време на домашните, на масата и в последния час преди сън.
• Хранене и вода. Редовната закуска, разнообразната храна и достатъчно течности помагат на детето да не се изморява бързо. Насоки за здравословно хранене и движение при децата можете да намерите на сайта на Националния център по обществено здраве и анализи.
• Предвидима рутина. Когато детето знае кога учи, кога играе и кога си ляга, по-лесно се съсредоточава.
• Място за учене. Подредено бюро, изключен телевизор и телефон извън обсега.

Кога проблемите с вниманието са повод за специалист?

Когато трудностите с концентрацията продължават месеци, проявяват се и вкъщи, и в училище и пречат на ученето или на приятелствата, е добре да говорите с личния лекар на детето. Той може да прецени дали е нужна консултация с детски психолог, детски психиатър или друг специалист.

Обърнете внимание, ако детето:

• може да се увлече за часове в любима игра, но почти никога не довършва задачи, които изискват усилие - домашни, четене, подреждане;
• постоянно губи вещи и забравя ежедневни неща;
• е много неспокойно, импулсивно или често влиза в конфликти;
• има внезапна промяна в поведението, настроението или успеха в училище;
• често се оплаква от умора, главоболие или спи лошо.

Тези признаци сами по себе си не означават диагноза, но са повод да потърсите мнението на специалист. Какви прегледи и консултации за деца се покриват от здравната каса можете да проверите на сайта на НЗОК или да попитате личния лекар.

Прородата няма да реши всичко, но е лесна за опитване и не струва нищо. Изберете един навик - например пеша до училище през парка - спазвайте го няколко седмици и наблюдавайте как се чувства детето.

Често задавани въпроси

Добре ли е детето да пише домашните навън?

За задачи, които изискват писане и пълно внимание, обикновено е по-удобна спокойна маса без много разсейване. Времето навън е най-полезно в почивките между задачите. Четене или учене на стихотворение на пейка в двора обаче може да е приятна смяна на обстановката.

Какво да правя, ако детето не иска да излиза навън?

Дайте на разходката цел, която е интересна за детето - да намери определено дърво, да снима птици, да кара колело или да се види с приятел. Излизайте заедно и не го представяйте като задължение. Децата по-лесно приемат навик, който виждат и при родителите си.

Има ли полза от разходките сред природата и за възрастните?

Голяма част от изследванията за природата и вниманието са правени именно с възрастни, като резултатите са смесени, но обещаващи. Редовното движение навън е добро за настроението и съня при всички възрасти. Семейната разходка е полезна и за децата, и за родителите.

Помагат ли стайните растения, ако нямаме двор?

Стайните растения не заместват времето навън, но правят дома по-приятен и могат да бъдат повод детето да се грижи за нещо живо. Най-добре е да ги съчетаете с ежедневно излизане, дори и кратко.