Как да проверите дали болница или клиника има право да ви лекува: практичен наръчник за пациента

Реклама
Как да проверите дали болница или клиника има право да ви лекува: практичен наръчник за пациента Снимка: Pexels

Новината, че Министерството на здравеопазването отнема разрешението за лечебна дейност на пловдивската болница „Медикус Алфа“, върна един въпрос, за който повечето от нас рядко се замислят. Откъде знаем, че мястото, където отиваме за преглед, процедура или операция, наистина има право да прави точно това? Лечебното заведение е същото, в което през 2025 г. почина 6-годишно дете след зъболекарска манипулация. Според ведомството проверките на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ са установили, че болницата е извършвала дейности извън обхвата на разрешението си.

Няма да коментираме конкретния случай, с който се занимават институциите и съдът. Ще се опитаме да отговорим на въпроса какво може да направи всеки пациент, и особено всеки родител, за да бъде по-спокоен, когато избира къде да се лекува.

Какво означава „разрешение за лечебна дейност“

В България не всяко лечебно заведение може да прави всичко. Болниците получават разрешение от министъра на здравеопазването и в него изрично са описани медицинските специалности и нивото на компетентност, за които болницата е одобрена. Амбулаторните практики, като кабинетите на личните лекари, медицинските и денталните центрове, се регистрират в съответната Регионална здравна инспекция (РЗИ).

На практика това означава, че една клиника може да има напълно законна регистрация, но само за определени дейности. Ако например е одобрена за хирургия, това не означава автоматично, че може да лекува деца или да прави процедури с обща анестезия в друга специалност. Вписаното в документа определя къде са границите.

Затова въпросът не е само „има ли разрешение“, а „има ли разрешение за това, което ще ми направят“.

Как да проверите болница или клиника за 10 минути

Не е нужно да сте юрист, за да направите основна проверка. Ето какво можете да направите от телефона си, преди да запишете час:

  1. Потърсете заведението в публичните регистри. Министерството на здравеопазването поддържа информация за болниците с издадени разрешения, а регионалните здравни инспекции имат регистри на амбулаторните лечебни заведения. Проверете дали името и адресът съвпадат с това, което виждате на сайта на клиниката.
  2. Вижте какви дейности са вписани. Ако регистърът показва специалностите, сравнете ги с процедурата, която ви предстои.
  3. Проверете лекаря. Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз поддържат публични регистри на членовете си. Там можете да видите дали лекарят или зъболекарят е вписан и каква специалност има.
  4. Проверете дали има договор със здравната каса. Това не е задължително условие за качество, но на сайта на НЗОК можете да видите кои заведения работят по клинични пътеки. За много хора това е допълнителен ориентир.
  5. Попитайте директно. Нормално е да поискате да видите разрешението или удостоверението за регистрация. Сериозното заведение няма да се обиди от такъв въпрос.

Ако нещо не съвпада или на рецепцията ви отговорят уклончиво, това е достатъчна причина да потърсите второ мнение или друго място.

Когато детето ви има нужда от упойка

За много родители най-тревожната част е, когато лекарят каже, че процедурата при детето е по-добре да се направи под обща анестезия или седация. Това се случва често в детската дентална медицина, особено при малки деца, при много засегнати зъби или при силен страх. Самото решение не е нещо необичайно, но изисква внимателна подготовка.

Ето въпросите, които спокойно можете и трябва да зададете:

  • Кой ще прави упойката? Обща анестезия се прави от лекар със специалност по анестезиология и интензивно лечение. Попитайте за името му и проверете го в регистъра.
  • Къде ще се случи процедурата? Уточнете дали заведението има разрешение за дейности с обща анестезия и дали има условия за работа с деца.
  • Какво оборудване има? Мониторинг на сърдечната дейност и кислородната сатурация, кислород, апаратура за поддържане на дишането и дефибрилатор са част от базовите изисквания при такива процедури.
  • Какво става, ако нещо се обърка? Попитайте има ли план за спешни ситуации и с коя болница заведението си сътрудничи, ако детето трябва да бъде преместено.
  • Кой ще наблюдава детето след процедурата? Събуждането от упойка е период, който изисква внимание, и детето не трябва да се изписва, преди да е напълно стабилно.

Преди процедурата обикновено се изисква преглед от педиатър или анестезиолог, изследвания и точни указания колко часа преди това детето не трябва да яде и пие. Следвайте ги стриктно и не премълчавайте алергии, скорошни настинки, хронични заболявания или лекарства, които детето приема.

Информираното съгласие не е формалност

В България всяка медицинска намеса изисква информирано съгласие, а за децата го дава родителят. Много хора подписват документа набързо на рецепцията, но той има смисъл само ако наистина сте разбрали какво ще се случи.

Лекарят е длъжен да ви обясни диагнозата, предлаганата процедура, рисковете, възможните алтернативи и какво ще стане, ако откажете. Имате право да задавате въпроси, да помолите за време да помислите и да поискате копие от документа. Ако усещате натиск да решите „веднага, защото имаме свободен час“, спрете и помислете.

Какво да правите, ако болница загуби разрешението си

Когато на едно заведение бъде отнето разрешението, лечебната дейност трябва да бъде прекратена от момента, в който заповедта е съобщена. Обжалването пред съда не спира изпълнението. В такива случаи РЗИ организира преместването на хоспитализираните пациенти в други болници.

Ако вие или близък човек сте лекувани в такова заведение, е добре да:

  • Поискате копие от медицинската си документация - епикризи, резултати от изследвания, образни снимки. Те ще ви трябват при следващия лекар.
  • Уточните какво става с платените, но неизпълнени услуги. Ако сте платили предварително за процедура, пазете касовите бележки и договорите.
  • Продължите лечението без прекъсване. Свържете се с личния си лекар, за да получите направление за друго заведение, особено ако става дума за хронично лечение или следоперативни контроли.

Къде да подадете сигнал

Ако имате съмнения, че нещо в лечението ви е било нередно, не е нужно да мълчите. Сигнали можете да подадете до:

  • Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ - за качеството на медицинската помощ и спазването на правата на пациентите;
  • Регионалната здравна инспекция - за регистрацията и условията в амбулаторните заведения;
  • Районната здравноосигурителна каса - ако става дума за дейност, платена от НЗОК;
  • Омбудсмана на Република България - когато смятате, че правата ви като пациент са нарушени и институциите не реагират.

Опишете фактите ясно, с дати, имена и документи. Колкото по-конкретен е сигналът, толкова по-лесно е за проверяващите.

Доверие, но и проверка

Повечето лекари в България работят съвестно и често при трудни условия. Проверката не означава недоверие към тях, а просто отговорно отношение към собственото ви здраве и към здравето на децата ви. Десет минути в регистрите, няколко въпроса към екипа и внимателно прочетено информирано съгласие са малка цена за спокойствието.

И ако нещо ви притеснява, доверете се на усещането си. Второто мнение от друг специалист, дори да струва 30-60 евро за платен преглед, понякога е най-добрата инвестиция, която можете да направите.

Реклама

Още от Здраве