Повечето от нас влизат в аптеката, плащат сумата на касата и си тръгват, без да се замислят откъде идва цената на лекарството. Но зад всяка кутийка медикамент стои сложна верига от регулации, посредници и решения, които пряко засягат джоба ви. През последните седмици темата за разликите в цените на болничните лекарства отново излезе на преден план - и тя повдига въпроси, които всеки здравноосигурен българин заслужава да разбере.
Кой всъщност определя цената на едно лекарство
В България ценообразуването на лекарствените продукти минава през няколко нива. Първо, производителят предлага цена. След това Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти оценява дали тя е обоснована, сравнява я с цените в други европейски държави и я вписва в Позитивния лекарствен списък.
Но тук идва интересната част - когато лекарството стигне до болницата, цената може да се промени. Болниците купуват медикаменти чрез обществени поръчки или директни договори с дистрибутори. И точно в този етап възникват разлики, които понякога са трудно обясними.
Една и съща ампула може да струва 50 лева в една болница и 120 лева в друга. Как е възможно? Отговорът е в начина, по който всяко лечебно заведение договаря условията с доставчиците си - а контролът върху този процес е изненадващо ограничен.
Ролята на НЗОК - какво може и какво не може касата
Много хора приемат, че НЗОК контролира всичко, свързано с лекарствата. В действителност касата има ясно дефинирана роля, която не включва надзор върху болничните покупки.
НЗОК заплаща лекарства по два основни канала. Първият е чрез аптечната мрежа - когато отидете с рецепта и платите само доплащането. Вторият е чрез болниците - за медикаменти, прилагани по време на хоспитализация.
При втория канал обаче касата превежда средства на болниците по клинични пътеки или по специални наредби, но няма правомощия да проверява на каква цена болницата е закупила конкретното лекарство. С други думи - НЗОК плаща сметката, но не може да провери дали тя е справедлива.
Това е все едно да давате на някого пари за пазаруване, без да имате право да видите касовата бележка.
Защо липсата на одит е проблем за всеки от нас
Когато няма ефективен механизъм за проверка на цените, рисковете са реални и засягат цялата система.
Първо, парите в здравеопазването са ограничени. Всеки лев, похарчен за надценено лекарство, е лев, който не стига за ново оборудване, за допълнителен персонал или за лечение на друг пациент. При годишен бюджет на НЗОК от над 7 милиарда лева дори малки процентни разлики в цените означават милиони.
Второ, неравностойните цени създават неравен достъп. Ако една болница плаща значително повече за даден медикамент, тя може да ограничи употребата му или да пренасочи пациенти - нещо, което не би трябвало да зависи от търговските умения на болничния мениджър.
Трето, системата губи доверието на хората. Когато пациентите чуят, че има драстични разлики в цените на едни и същи лекарства в различни болници, те естествено започват да се съмняват дали парите им се изразходват разумно.
Какво се случва в другите европейски държави
България не е единствената страна с подобни предизвикателства, но много държави са намерили по-добри решения.
В Германия болниците купуват лекарства чрез централизирани групови поръчки, което свалля цените значително. В Нидерландия съществува прозрачна система, при която всяка болнична покупка е проследима. Скандинавските държави пък използват съвместни преговори - Дания, Норвегия и Швеция договарят заедно цени с фармацевтичните компании, което им дава много по-силна позиция.
В Естония - страна с подобен мащаб на здравната система - електронното здравеопазване позволява пълна прозрачност на лекарствените разходи в реално време.
Тези примери показват, че решения съществуват. Въпросът е дали има политическа воля да се приложат.
Какво могат да направят пациентите
Макар системните промени да зависят от институциите, като пациенти не сте напълно безпомощни. Ето няколко практични стъпки.
Познавайте правата си. Всеки здравноосигурен човек има право да знае кои лекарства се покриват от НЗОК и какъв е размерът на доплащането. Тази информация е достъпна на сайта на касата.
Питайте в болницата. Имате право да попитате какво лекарство ви се прилага и дали съществува алтернатива, покрита от здравната каса. Лекарите са длъжни да ви информират.
Сравнявайте цени в аптеките. За лекарства, които купувате сами, цените могат да се различават между отделните аптеки. Няколко минути проучване онлайн могат да ви спестят пари, особено при скъпи медикаменти за хронични заболявания.
Използвайте генерични лекарства. Когато лекарят ви предпише медикамент, попитайте дали съществува генеричен вариант. Генериците съдържат същата активна съставка, но струват значително по-малко - понякога 50-70% по-евтино от оригиналния продукт.
Следете промените в Позитивния лекарствен списък. Той се актуализира периодично и нови лекарства се включват в реимбурсацията. Ако приемате скъп медикамент, който не се покрива, проверявайте дали статусът му не се е променил.
Какви промени са необходими в системата
Според експерти в здравната икономика няколко мерки биха подобрили ситуацията значително.
Централизирани обществени поръчки за болничните лекарства биха намалили цените чрез обем. Вместо всяка болница да договаря самостоятелно, единна платформа би осигурила по-добри условия за всички.
Прозрачност на ценообразуването е друга ключова стъпка. Ако цените, на които болниците купуват лекарства, са публично достъпни, самият пазарен натиск би ограничил необоснованите разлики.
Разширяване на правомощията на НЗОК или на друг контролен орган за одит на болничните покупки също би помогнало. Към момента касата няма нормативно основание да проверява тези сделки - законодателна промяна би запълнила тази празнота.
Не на последно място, дигитализацията на процесите - от поръчката до прилагането на лекарството - би позволила проследяване в реално време и би намалила възможностите за злоупотреби.
Здравеопазването е обща отговорност
Въпросът с цените на лекарствата не е просто финансов - той е въпрос на справедливост и достъп до лечение. Всеки от нас плаща здравноосигурителни вноски и има право да очаква, че парите се харчат разумно.
Промените в здравната система са бавни и сложни, но информираността е първата стъпка. Когато повече хора разбират как работи системата, натискът за реформи расте. А докато чакаме системните промени, можем да бъдем по-активни пациенти - да питаме, да сравняваме и да настояваме за правата си.
Здравето ни е твърде важно, за да го оставяме изцяло в ръцете на бюрокрацията.
