Има специалности в медицината, в които нещата се променят бавно. Кардиологията не е сред тях. Апаратурата, лекарствата, дори праговете за нормално кръвно налягане се обновяват на няколко години, а лекарите, които работят в тази област, обикновено казват едно и също - тук се учи цял живот. За нас, от страната на пациента, това звучи едновременно успокоително и малко тревожно. Успокоително, защото има напредък. Тревожно, защото сърдечносъдовите заболявания остават водеща причина за смъртност в България, а женското сърце дълго време беше в периферията на разговора.
Тази статия не е медицинска консултация и по никакъв начин не замества лекар. Тя е опит да съберем на едно място нещата, които е добре да знаем предварително, за да не влезем в кабинета неподготвени и да не излезем оттам с чувството, че сме забравили да попитаме най-важното.
Защо женското сърце дълго остана извън фокуса
Десетилетия наред типичният образ на сърдечния пациент беше мъж на средна възраст, който се хваща за гърдите. Голяма част от изследванията също се провеждаха предимно върху мъже. Резултатът е, че поколения жени растяха с усещането, че инфарктът е нещо, което се случва на бащите и съпрузите ни, а не на нас.
Практиката отдавна показва друго. Рискът при жените не изчезва, той просто идва по-късно и изглежда различно. Естрогенът има известен защитен ефект върху съдовете, но след менопаузата тази защита отслабва и разликата между двата пола бързо се стопява. Тоест не става дума за по-малък риск, а за отложен риск - и точно затова толкова често ни изненадва.
Симптомите, които при жените изглеждат другояче
Класическата картина - силна, стягаща болка зад гръдната кост, която се излъчва към лявата ръка - съществува, но не е единствената. При жените оплакванията по-често са неопределени и лесно се приписват на умора, стрес или „нерви":
- необичайна отпадналост, която се появява при усилия, с които допреди месеци сме се справяли спокойно;
- задух при изкачване на два етажа или при бързо ходене;
- дискомфорт във врата, челюстта, между лопатките или в горната част на корема;
- гадене и студена пот без ясна причина;
- епизоди на сърцебиене или усещане за „прескачане", особено ако са съпроводени със световъртеж;
- отоци около глезените вечер, които сутрин намаляват.
Нито един от тези симптоми не означава автоматично сърдечен проблем. Но когато е нов, повтарящ се и се появява при физическо усилие, си заслужава преглед, а не изчакване.
Шест числа, които е добре да знаете наизуст
Лекарите имат една хубава максима - каквото не се измерва, не се управлява. Ако успеете да запомните само шест показателя за себе си, нека са тези.
1. Кръвното налягане. Оптималното е около 120/80. Стойности над 140/90, измерени многократно в спокойно състояние, вече изискват разговор с лекар. Домашният апарат е едно от най-полезните неща, които може да си купите - надеждни модели за над лакътя има от около 30 до 60 евро.
2. Пулсът в покой. Обичайно е между 60 и 100 удара в минута. Постоянно висок пулс в покой без физическо натоварване или трайно неритмичен пулс са повод за преглед.
3. Общият холестерол и особено LDL фракцията. Тук няма едно универсално число - целта зависи от общия ви сърдечносъдов риск и се определя от лекар. Важното е изследването да се прави поне веднъж на няколко години след 40-годишна възраст, а при фамилна обремененост - и по-рано.
4. Кръвната захар на гладно. Диабетът е един от най-подценяваните рискови фактори за сърцето, а често протича години наред без никакви оплаквания.
5. Обиколката на талията. При жените ориентирът е под 80 см. Мазнините около корема са метаболитно активни и влияят на съдовете далеч повече от няколкото килограма по бедрата.
6. Семейната история. Не е число, но е също толкова важно. Ако родител или брат/сестра е имал инфаркт или инсулт в ранна възраст, това е информация, която кардиологът трябва да чуе на първата минута от прегледа.
Как протича първият преглед при кардиолог
Много жени отлагат прегледа, защото си го представят като нещо страшно и продължително. В действителност стандартният първи преглед е сравнително кратък и напълно безболезнен.
Започва се с разговор - оплаквания, лекарства, които приемате, фамилна история, навици. Следва измерване на кръвно налягане, преслушване на сърцето и белите дробове. Почти винаги се прави електрокардиограма, която отнема няколко минути. При нужда лекарят назначава ехокардиография (ултразвук на сърцето), 24-часов Холтер за ритъма или за кръвното налягане, а при съмнение за исхемия - стрес тест на велоергометър.
Полезен навик: занесете със себе си списък на всички лекарства и добавки, които приемате, както и резултатите от последните кръвни изследвания. Спестява време и намалява шанса нещо важно да остане неказано.
С направление или частно: как стои въпросът на практика
Първата стъпка обикновено е личният лекар. Той може да издаде направление за специалист, с което прегледът при кардиолог в ДКЦ или болничен консултативен кабинет се покрива от здравната каса, а вие заплащате само потребителската такса - символична сума от порядъка на 1,50 евро. Проблемът е познат на всички: направленията са ограничен ресурс и понякога се чака.
Алтернативата е платен преглед. Ориентировъчните цени в България са около 40-70 евро за консултация с кардиолог, 30-60 евро за ехокардиография и 25-50 евро за Холтер мониторинг, като в София и големите областни градове горната граница се среща по-често. Ако симптомите ви са нови и се засилват, изчакването на направление не е най-добрата икономия.
Какво зависи от нас между два прегледа
Нито един кардиолог не може да компенсира начина, по който живеем през останалите 364 дни в годината. Добрата новина е, че сърцето реагира на съвсем обикновени неща.
- Движение, не спорт. 30 минути бързо ходене пет пъти седмично правят повече от два героични часа във фитнеса веднъж месечно.
- По-малко сол. Голяма част от солта у нас идва не от солницата, а от колбасите, сиренето, готовите супи и хляба. Свикването с по-малко сол отнема около две седмици.
- Сън. Хронично недоспиване под шест часа е самостоятелен рисков фактор за високо кръвно.
- Тютюнопушенето. Това е единствената точка в списъка, при която отказът дава измерим ефект още в първите месеци.
- Стресът. Не се лекува с пожелания, но се управлява - с граници, с делегиране на задачи и понякога с психолог. Постоянно повишеният кортизол не е абстракция, той се вижда в стойностите на кръвното.
Кога не се записва час, а се звъни на 112
Има ситуации, в които няма място за изчакване и за преценка „дали да не мине от само себе си". Обадете се на спешния телефон при силна болка или тежест в гърдите, продължаваща повече от няколко минути, особено ако е съпроводена със задух, изпотяване, гадене или излъчване към ръката и челюстта. Същото важи при внезапен силен задух в покой, при припадък или при остро настъпила слабост в едната половина на тялото и говорни нарушения.
При сърдечен инцидент времето е буквално сърдечен мускул. Всяка спестена минута има значение.
Вместо заключение
Лекарите, които избират кардиологията, често говорят за нея като за специалност, в която нищо не остава същото - апаратурата се сменя, знанието се обновява, всеки пациент носи различен казус. От нашата страна на бюрото има само едно постоянно нещо: сърцето ни работи без почивка, откакто сме се родили, и рядко се оплаква на висок глас.
Един профилактичен преглед на няколко години, домашен апарат за кръвно и навикът да не отдаваме всяка умора на стреса - това не е много като усилие. А е точно разликата между проблем, който се управлява с таблетка, и проблем, който се решава в спешно отделение.
