С настъпването на топлите месеци хиляди български семейства тръгват към планините, парковете и зелените зони около градовете. Пикниците, разходките с куче и събирането на билки и горски плодове са любими летни занимания, но крият един невидим риск - кърлежите. Кърлежовият енцефалит и лаймската борелиоза са реален проблем у нас всяко лято. Какво трябва да знаем, за да се предпазим?
Защо кърлежите са по-активни от май до септември
Кърлежите са дребни паякообразни, които се хранят с кръвта на животни и хора. Те обитават ниска растителност - треви, храсти и опадали листа - и стават особено активни при температури между 15 и 25 градуса. Особено опасни са периодите след дъжд, последвани от затопляне, защото кърлежите обичат едновременно топлина и влага. В България пиковият период е от края на април до края на септември, като най-голямата концентрация се наблюдава през юни и юли.
Кърлежите не падат от дървета, както мнозина вярват. Те изчакват по върховете на тревни стръкове и ниски клончета с разперени предни крачка, готови да се прикрепят към всеки минувач - човек или животно.
Кои са най-честите кърлежови инфекции в България
Не всеки ухапан от кърлеж ще се разболее. Според различни проучвания в Европа между 5 и 30 процента от кърлежите, в зависимост от региона, носят бактерията, която причинява лаймска болест. На място обаче няма как да разберете дали конкретният кърлеж е заразен, затова всяко ухапване трябва да се приема сериозно. Ето кои заболявания са най-разпространени у нас:
Лаймска борелиоза - най-честата кърлежова инфекция в България. Причинява се от бактерията Borrelia burgdorferi и може да засегне ставите, нервната система и сърцето. Характерният ранен признак е мигриращата еритема - червен обрив около мястото на ухапването, който постепенно се разширява и често прилича на мишена. Появява се обикновено между 3 и 30 дни след ухапването. Обривът рядко сърби или боли, затова лесно се подминава. Добрата новина е, че при навременно лечение с антибиотици прогнозата е отлична.
Кърлежов енцефалит - вирусно заболяване, което засяга централната нервна система. Протича в две фази - първоначално с грипоподобни симптоми, а след привидно подобрение може да последва тежко засягане на мозъка и менингите. Срещу него има ваксина, която се препоръчва за хора, живеещи в рискови райони.
Марсилска треска - пренася се от кучешки кърлежи и се среща предимно в Южна България. Проявява се с висока температура, обрив и характерна тъмна коричка на мястото на ухапването.
Ку-треска - по-рядко заболяване, свързано предимно с контакт с домашни животни, но кърлежите също могат да я пренесат.
Къде в България рискът е най-висок
Кърлежи има навсякъде в страната, но определени райони са по-рискови от други. Влажните гористи местности, речните долини, планинските подножия и пасища са класическите места, където плътността на кърлежите е най-голяма.
Особено внимателни трябва да бъдат хората, които посещават Родопите, Стара планина, Странджа и районите около големите реки. Но дори градските паркове и крайградските гори около София, Пловдив и Варна не са напълно безопасни - кърлежи се срещат и там, особено в по-запуснатите зони с висока трева.
Седем практични стъпки за защита на открито
Защитата от кърлежи не изисква скъпи средства или сложни процедури. Достатъчни са няколко прости навика:
1. Облечете се правилно. При разходки сред природата носете дълги панталони, заправени в чорапите, блуза с дълъг ръкав и затворени обувки. Светлите дрехи помагат да забележите кърлежите по-лесно.
2. Използвайте репеленти. Препаратите с DEET или икаридин се нанасят върху откритата кожа и дрехите. В българските аптеки се предлагат спрейове и лосиони специално против кърлежи на цена от 8 до 20 евро. Запомнете - репелентът за комари не винаги действа срещу кърлежи, затова четете етикета.
3. Стойте по пътеките. Кърлежите дебнат във високата трева и храстите край пътеките. Когато се движите по маркирани маршрути и утъпкани пътеки, рискът намалява значително. Помислете за това още при планирането на маршрута.
4. Проверявайте се на всеки два часа. По време на дълги разходки правете кратки паузи, за да огледате дрехите и откритата кожа. Кърлежите обикновено пълзят известно време преди да се впият. Сложете в раницата и малка пинсета или кърлежовадач - заема минимално място, а може да се окаже най-полезният предмет в нея.
5. Направете цялостен преглед след прибиране. Това е може би най-важната стъпка. Разсъблечете се напълно и прегледайте цялото тяло, включително зад ушите, в косата, под мишниците, около кръста, в слабините и зад коленете - любимите места на кърлежите.
6. Не забравяйте децата и домашните любимци. Децата са особено уязвими, защото играят в тревата и рядко забелязват кърлеж по тялото си. Кучетата и котките също пренасят кърлежи в дома, затова се консултирайте с ветеринар за подходяща противопаразитна каишка или капки.
7. Перете дрехите на висока температура. След разходка сред природата перете дрехите при минимум 60 градуса - това унищожава кърлежите, които може да са останали по тъканта.
Какво да направим, ако открием кърлеж по кожата
Ако открием впит кърлеж, най-важното е да не изпадаме в паника. Ранното и правилно отстраняване значително намалява риска от инфекция.
Използвайте тънка пинсета или специална щипка за кърлежи, която може да се купи от всяка аптека за около 3-8 евро. Хванете кърлежа възможно най-близо до кожата и издърпайте бавно и равномерно нагоре, без да въртите, без да дърпате рязко и без да стискате тялото му. Целта е да извадите целия кърлеж, включително главичката.
След отстраняването дезинфекцирайте мястото с йод или спирт. Запишете датата на ухапването и наблюдавайте зоната в следващите четири до шест седмици.
Какво да НЕ правите:
- Не мажете кърлежа с олио, лак за нокти или вазелин - това го дразни, кара го да отдели повече слюнка в раната и увеличава риска от инфекция
- Не го горете с цигара или кибрит
- Не го стискайте с пръсти
- Не чакайте да падне сам
Митове, които е време да забравим
Около кърлежите има много заблуди, които могат да бъдат опасни.
Малкият кърлеж не е опасен. Размерът не показва дали кърлежът носи инфекция. Дори нимфите, големи колкото макова семка, могат да я предадат - и точно те най-често остават незабелязани.
Щом няма обрив, няма лаймска болест. При около 20 до 30 процента от случаите мигриращата еритема изобщо не се появява. Затова следете и за другите симптоми.
Лаймската болест е смъртоносна. При навременна диагноза и правилно лечение с антибиотици огромното мнозинство от хората се възстановяват напълно.
Кога е наложително да потърсим лекар
Не всяко ухапване от кърлеж изисква посещение при лекар, но има ясни сигнали, при които не бива да се колебаем:
- Кърлежът е бил прикрепен повече от 24 часа - рискът от предаване на инфекция нараства с времето
- Главичката е останала в кожата и не успявате да я извадите
- Появява се червено зачервяване около ухапването, което се разширява с дните
- Повишена температура в първите седмици след ухапването
- Болки в ставите, мускулите или главоболие
- Отпадналост и умора без видима причина
- Изтръпване или слабост в крайниците
- Подуване на лимфните възли в близост до ухапването
Можете да се обърнете към личния лекар, дерматолог или инфекционист, а в спешни случаи - към най-близкото спешно отделение. Задължително споменете за ухапването от кърлеж - това насочва лекаря към правилната диагноза. При деца реагирайте още по-бързо - всяко необяснимо повишаване на температурата в рамките на месец след ухапване от кърлеж е повод за консултация с педиатър.
Ваксинация срещу кърлежов енцефалит - кога има смисъл
В България ваксината срещу кърлежов енцефалит не е задължителна, но се препоръчва за определени групи хора. Ако живеете в планински район, работите на открито в гористи местности или редовно ходите на туризъм и бране на гъби, ваксинацията е разумна инвестиция в здравето ви.
Курсът включва три дози - първите две се поставят с интервал от един до три месеца, а третата - след 5 до 12 месеца. Защитата продължава поне три години, след което е необходима бустерна доза. Ваксината се предлага в имунизационните кабинети и частни практики. Консултирайте се с личния си лекар дали е подходяща за вас.
Важно уточнение - срещу лаймска борелиоза все още няма одобрена ваксина за хора, затова превенцията остава единственото средство за защита от тази инфекция.
Природата е за наслада - с малко внимание и подготовка
Кърлежите не трябва да ни спират да се радваме на природата. България предлага невероятни условия за разходки, планински туризъм и пикници - просто трябва да бъдем подготвени. С правилно облекло, репелент и навика да се проверяваме след всяка разходка можем значително да намалим риска от неприятни изненади.
Здравето на семейството е в нашите ръце, а превенцията винаги е по-лесна и евтина от лечението. Споделете тези съвети с близките си - особено с тези, които обичат да прекарват време сред природата.
