Спомняте ли си времето, когато фармацевтът в квартала ви знаеше името ви, питаше за баба ви и ви посъветваше кое лекарство за настинка работи най-добре? Тази картина все по-рядко се среща в българските градове. Малките, независими аптеки затварят една след друга, а на тяхно място остават или празни витрини, или поредният клон на голяма верига.
Проблемът не е нов, но през 2026 година стига до точка, в която последствията вече се усещат от обикновените хора - не само от фармацевтите.
Какво всъщност се случва с малките аптеки
През последните пет години броят на независимите аптеки в България намалява стабилно. Причините са комплексни, но могат да се сведат до няколко основни фактора.
Първият и най-сериозен е начинът, по който работи системата за реимбурсация на лекарства от Здравната каса. На практика аптеката купува лекарството със собствени пари, дава го на пациента и след това чака седмици, понякога и повече, за да получи парите обратно. За голяма верига с десетки обекти и сериозен капитал това е поносимо. За семейна аптека с един-два обекта е задушаващо.
Вторият фактор е непрекъснато растящата конкуренция от аптечни вериги, които договарят по-ниски цени от доставчиците заради обема на поръчките. Малкият аптекар просто не може да получи същите условия.
Третият е нарастващата административна тежест - отчети, регулации, проверки. Всичко това изисква време и ресурси, които големите играчи покриват с цели отдели, а малкият фармацевт прави сам след работно време.
Числата зад проблема
В България към момента функционират около 4000 аптеки, но делът на независимите намалява всяка година. По данни на браншови организации, аптечните вериги вече контролират значителна част от пазара в големите градове. В София, Пловдив и Варна е почти невъзможно да се конкурираш като самостоятелен аптекар в централните части.
Особено показателно е, че много магистър-фармацевти вече предпочитат да работят на заплата във верига, отколкото да рискуват със собствен бизнес. Това означава, че дори кадрите, които биха могли да поддържат независимия сектор, го напускат.
Какво губим като пациенти
Може да си мислите - каква е разликата дали ще си купя лекарството от малка аптека или от верига? Разликата е по-голяма, отколкото изглежда на пръв поглед.
Индивидуалното отношение е първото нещо, което изчезва. В малката аптека фармацевтът ви познава, знае какви лекарства взимате редовно и може да ви предупреди за нежелани взаимодействия. Във верижната аптека обслужването е по-стандартизирано и по-бързо, но и по-безлично.
Достъпността е вторият проблем. Веригите се концентрират там, където има най-много клиенти - в центровете и големите жилищни комплекси. Малките квартали, крайградските зони и по-малките населени места остават без аптека. А за възрастен човек, който трудно се придвижва, аптеката на два километра може да е равносилна на липса на аптека.
Третият аспект е свързан с разнообразието на лекарствата. Веригите оптимизират асортимента си - държат това, което се продава бързо. По-рядко търсени медикаменти, магистрални лекарствени форми и специфични продукти постепенно изчезват от рафтовете.
Ситуацията в малките градове е още по-тежка
Ако в София все още има избор между десетки аптеки, в градове като Берковица, Елхово или Котел ситуацията е съвсем различна. Там понякога работи само една аптека и ако тя затвори, хората трябва да пътуват до съседния град за най-елементарни лекарства.
Това не е хипотетичен сценарий - вече се случва. Има населени места в България, където достъпът до фармацевтична грижа е сериозно затруднен. За хора с хронични заболявания, които имат нужда от редовна терапия, това е реален здравен риск.
Какво може да се направи
Решенията не зависят само от държавата, макар че именно тя носи най-голямата отговорност. Ето няколко посоки, които експертите посочват.
Промяна в модела на финансиране от НЗОК е може би най-важната стъпка. Ако аптеките получават средствата си по-бързо или ако се въведе авансово плащане, това ще освободи финансов ресурс, който малките аптеки могат да използват за развитие.
Регулация на аптечните вериги е друга мярка, която се обсъжда от години. В някои европейски страни има ограничения за броя аптеки, които едно юридическо лице може да притежава. В Германия например един фармацевт може да има максимум четири аптеки. В България такъв таван на практика не съществува.
Дигитализацията може да помогне на малките аптеки да намалят административната тежест и да оптимизират разходите си. Електронни системи за поръчки, автоматизирано счетоводство и онлайн консултации са инструменти, които изравняват шансовете.
Какво можеш да направиш ти
Като пациент имаш повече влияние, отколкото си мислиш.
Подкрепяй местната аптека когато можеш. Ако цената е същата или близка, избери малката аптека пред веригата. Всяка покупка има значение за оцеляването на малкия бизнес.
Оценявай консултацията. Когато фармацевтът отдели време да ти обясни как да приемаш лекарството, това не е формалност - това е професионална услуга, която има реална стойност за здравето ти.
Информирай се за правата си. Имаш право да получиш всяко лекарство, предписано ти по рецепта, във всяка аптека, която работи с Касата. Ако някъде ти откажат, имаш право да подадеш сигнал.
Сподели проблемите. Ако във вашето населено място достъпът до аптека е затруднен, пишете до общината, до РЗИ, до медиите. Обществен натиск е единственото нещо, което понякога кара системата да реагира.
Поглед напред
Ситуацията с малките аптеки в България не е просто бизнес проблем - тя е здравен и социален проблем. Когато фармацевтичната грижа се концентрира в ръцете на няколко големи играчи, губим нещо, което трудно може да се измери с пари - личното отношение, достъпността и разнообразието на услугите.
Оптимистичният сценарий предполага, че държавата ще предприеме реални стъпки за подкрепа на независимия фармацевтичен сектор. Реалистичният е, че промените ще дойдат бавно и с много съпротивление.
Междувременно всеки от нас може да направи своя малък избор - следващия път, когато имате нужда от лекарство, помислете дали да не го купите от аптеката на ъгъла. Може пък тя все още да е там.
