Как малките села в България оцеляват без лекар и какво можем да направим

Реклама
Как малките села в България оцеляват без лекар и какво можем да направим Снимка: Pexels

Селото, в което линейката идва след час

Представете си, че ви заболи гърдата в три часа през нощта. Живеете в село на 40 километра от най-близкия град. Нямате личен лекар в населеното място. Съседите ви са възрастни и никой не може да ви закара. Линейката, ако изобщо дойде, ще пристигне след 45-60 минути по разбит черен път.

Това не е измислен сценарий. Така живеят стотици хиляди българи в малки и отдалечени населени места. Проблемът с достъпа до лекар в българската провинция не е нов. С всяка година обаче става все по-остър, а хората в големите градове го виждат все по-малко.

Числата, които плашат

Според данни на Националната здравноосигурителна каса над 200 населени места в страната нямат нито един регистриран общопрактикуващ лекар. В десетки общини, предимно в Северозападна България, Странджа, Родопите и Кюстендилско, един лекар обслужва по 15, 20, а понякога и повече села.

Проблемът се трупа от десетилетия. След промените от 90-те години много здравни служби в малките населени места бяха закрити. Лекарите отидоха в градовете, а младите хора напуснаха селата и там останаха предимно възрастни.

Средната възраст на общопрактикуващите лекари е над 55 години. Когато те се пенсионират, рядко идва някой на тяхно място. Много села нямат и аптека. Хората пътуват по час и повече, за да си купят лекарства за кръвно налягане или диабет, които трябва да се пият всеки ден.

Защо лекарите не искат да работят в селата

Лесно е да обвиним младите лекари, че не им пука. Реалността обаче е по-сложна. Ето основните причини, поради които селската практика не привлича никого:

Финансови условия. Личният лекар в село с 200 души изкарва значително по-малко от колега с градска практика с 2000 пациенти. Капитационното заплащане (сумата, която НЗОК плаща на лекаря за всеки записан пациент) не отчита разстоянията, които селският лекар изминава между отдалечените махали.

Изолация. Селският лекар работи сам. Няма колеги, с които да се посъветва, няма специалисти наблизо, няма лаборатория и рентген. При всяко по-сериозно съмнение пациентът трябва да отиде в града, а за възрастен човек без кола това е почти невъзможно.

Инфраструктура. Кабинетите в селата често са в сгради, които не са ремонтирани от десетилетия. Отоплението, поддръжката и дори наемът са за сметка на лекаря, а апаратурата трябва да си я купи сам.

Непрекъснатост. Селският лекар е на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата. Никой не може да го замести, когато е болен или иска да излезе в отпуска.

Възрастен човек в малко българско село
Възрастен човек в малко българско село
Снимка: Pexels

Какво правят хората, когато няма лекар наблизо

Българите от селата са изобретателни, но решенията им често крият рискове:

  • Самолечение. Много възрастни хора пият лекарства по съвет на съседи или по памет от стари посещения при лекар. Така се стига до грешни дози, опасни комбинации от лекарства и влошаване на състоянието.
  • Отлагане. Когато пътят до лекар отнема половин ден и пари за транспорт, хората отлагат прегледа. Болести, които са лечими при ранно откриване, стигат до напреднал стадий. Тези хора идват в болницата едва когато са зле, а това натоварва допълнително спешната помощ.
  • Разчитане на близки в града. Децата и внуците в София, Пловдив или Варна се опитват да уреждат прегледи от разстояние. Но не винаги могат да пътуват, а уговорките са трудни.

Новите здравни кабинети - какво предвижда програмата

От пролетта на 2026 г. тече инициатива за откриване на нови здравни кабинети в населени места, където на практика няма лекар. Тя се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост и обхваща десетки общини в страната. Идеята е проста: медицинската помощ да отиде там, където живеят хората, а не те да пътуват до нея.

Кабинетите ще имат съвременна апаратура за основни прегледи и изследвания. Част от тях се строят по класическия начин. На места, където строителството е трудно, ще се ползват модулни сглобяеми конструкции, които могат да заработят за седмици вместо за месеци.

Общините ще дават помещенията на медиците безплатно. Така пада една от основните финансови пречки пред младите лекари, които биха работили извън града, но не могат да плащат наем и оборудване.

Има и неясноти. Кабинетът е само сграда, а за него трябва да се намери лекар. Освен безплатно помещение ще са нужни достойно заплащане, жилище и възможност за развитие. Апаратурата също се нуждае от редовен сервиз, а в отдалечените райони това трябва да се планира отрано.

Решения, които вече работят на места

Освен новата програма има и модели, които вече дават резултат и заслужават да се разширят:

Мобилни лекарски кабинети. В някои общини специално оборудвани автомобили обикалят селата по график. Лекар и медицинска сестра посещават всяко село веднъж или два пъти месечно. Не е идеално, но е много по-добре от нищо.

Телемедицина. Много от новите кабинети ще имат оборудване за дистанционни прегледи. Медицинска сестра или фелдшер на място ви преглежда, а резултатите отиват веднага при специалист в областния или университетския град. Той може да поиска още измервания и да даде мнение, без да пътувате. Това помага особено при:

  • контролни прегледи при диабет, високо кръвно или сърдечни проблеми
  • бърза преценка дали даден симптом налага спешно посещение в болница
  • консултации с кардиолог, дерматолог или ендокринолог
  • проследяване след операция или изписване от болница

Подготвя се и дигитална платформа, която да свързва пациентите с лекарите, както и наредба за правата на пациентите при дистанционни прегледи. Електронната рецепта у нас вече работи, а това улеснява целия процес. Слабият интернет в много села обаче остава пречка.

Общински стимули. Някои общини дават на лекарите, които се съгласят да работят при тях, безплатно жилище, поемат им транспорта и плащат допълнителни възнаграждения. Резултатите са смесени, но посоката е правилна.

Фелдшерски пунктове. Връщането на фелдшерите, на които системата е разчитала преди 1989 г., може да запълни празнотата. Обучени фелдшери могат да правят първични прегледи, да мерят кръвно, да слагат инжекции и да разпознават спешни състояния.

Какво може да направи всеки от нас

Ако живеете в малко село или имате близки там, ето няколко практични стъпки:

Проверете дали вашата община е включена в програмата. Попитайте в кметството или вижте сайта на общината кога се очаква кабинетът да заработи.

Помислете за смяна на личния лекар. Ако сте записани при лекар в далечен град, може да е по-удобно да се прехвърлите в новия кабинет, щом отвори. Смяната на личен лекар става два пъти годишно - през юни и декември.

Организирайте домашна аптечка. Уверете се, че възрастните ви роднини имат хроничните си лекарства поне за месец напред. Направете списък с лекарствата, дозите и часовете за прием и го залепете на видно място.

Запишете важните телефони. Спешна помощ (112), най-близкият личен лекар, болницата в областния град. Напишете ги с едър шрифт и ги сложете до телефона.

Използвайте технологиите. Дори обикновен смартфон позволява видеоразговор. Научете възрастните си близки да се обаждат с видео, за да могат при нужда да покажат симптомите си на лекар или на вас. Така ще са готови и когато телемедицината стигне до тяхното село.

Не пропускайте профилактичните прегледи. Годишният профилактичен преглед се покрива от здравната каса. Когато ходите на гости в селото, съчетайте го с посещение при лекар в града за кръвни изследвания, ЕКГ или преглед при специалист.

Споделете информацията. Не всеки следи новините. Кажете на съседите, особено на самотните и на хората без интернет, ако в селото ще има кабинет.

Информирайте се за правата си. Всеки здравноосигурен българин има право на личен лекар, спешна помощ и профилактични прегледи. Ако нямате достъп до тях, можете да сигнализирате в Регионалната здравна инспекция.

Промяната трябва да дойде отгоре, но натискът - отдолу

Липсата на лекари в селата не може да се реши само с добрата воля на отделни хора. Новите кабинети са стъпка в правилната посока, но е нужна цялостна национална стратегия, която да включва:

  • значително по-високо заплащане за лекарите в отдалечени райони
  • задължителен стаж в селски практики за новозавършили лекари, както е в някои европейски държави
  • инвестиции в здравна инфраструктура и поддръжка на апаратурата на общинско ниво
  • разширяване на телемедицината заедно с по-добро интернет покритие
  • връщане и модернизиране на фелдшерската система

Докато тези промени се случат, селата продължават да се обезлюдяват, а хората в тях остаряват без нормален достъп до лекар. Всеки от нас може да помогне поне на своите близки, като е по-внимателен, по-организиран и по-настоятелен в търсенето на решения.

Защото здравето не трябва да зависи от пощенския код.

Реклама

Още от Здраве