Селото, в което линейката идва след час
Представете си, че ви заболи гърдата в три часа през нощта. Живеете в село на 40 километра от най-близкия град. Нямате личен лекар в населеното място. Съседите ви са възрастни и никой не може да ви закара. Линейката, ако изобщо дойде, ще пристигне след 45-60 минути по разбит черен път.
Това не е хипотетичен сценарий. Това е ежедневието на стотици хиляди българи, които живеят в малки и отдалечени населени места. Проблемът с достъпа до здравеопазване в българската провинция не е нов, но с всяка изминала година става все по-остър - и все по-невидим за хората в големите градове.
Числата, които плашат
Според данни на Националната здравноосигурителна каса, над 200 населени места в страната нямат нито един регистриран общопрактикуващ лекар. В десетки общини - предимно в Северозападна България, Странджа, Родопите и Кюстендилско - един лекар обслужва по 15, 20, а понякога и повече села едновременно.
Средната възраст на общопрактикуващите лекари в селските райони е над 55 години. Когато тези лекари се пенсионират, зад тях рядко идва някой. Младите лекари предпочитат да работят в градовете, където условията са по-добри, заплащането е по-високо и професионалното развитие е по-достъпно.
Проблемът не е само в липсата на лекари. Много села нямат и аптека. Хората пътуват по час и повече само за да си купят лекарства за кръвно налягане или диабет - заболявания, които изискват непрекъснат прием.
Защо лекарите не искат да работят в селата
Лесно е да обвиним младите лекари в липса на ангажираност. Но реалността е по-сложна. Ето основните причини, поради които селската практика е непривлекателна:
Финансови условия. Заплащането на личен лекар в село с 200 души е значително по-ниско от това в градска практика с 2000 пациенти. Капитационното заплащане (сумата, която НЗОК плаща на лекаря за всеки записан пациент) не отчита разстоянията, които селският лекар изминава, нито времето за пътуване между отдалечените махали.
Изолация. Селският лекар работи сам. Няма колеги, с които да се консултира. Няма специалисти наблизо. Няма лаборатория, няма рентген. Всяко по-сериозно съмнение изисква изпращане на пациента в града, което за възрастен човек без кола е почти невъзможно.
Инфраструктура. Кабинетите в селата често са в сгради, които не са ремонтирани от десетилетия. Отоплението, поддръжката и дори наемът са за сметка на лекаря. Общините рядко отделят средства за здравна инфраструктура.
Непрекъснатост. Селският лекар е на повикване 24 часа, 7 дни в седмицата. Няма кой да го замести, когато е болен или иска да излезе в отпуска. Някои лекари в отдалечени общини не са почивали с години.
Какво правят хората, когато няма лекар наблизо
Българите от селата са изобретателни, но често решенията им крият рискове:
- Самолечение. Много възрастни хора приемат лекарства по съвет на съседи или по памет от минали визити при лекар. Това води до грешно дозиране, пропуснати взаимодействия между лекарствата и влошаване на състоянието.
- Отлагане. Когато пътуването до лекар отнема половин ден и струва пари за транспорт, хората отлагат прегледа. Болести, които при ранно откриване са лечими, се развиват до напреднал стадий.
- Разчитане на близки в града. Децата и внуците, които живеят в София, Пловдив или Варна, опитват да организират прегледи дистанционно. Но не винаги могат да пътуват, а координацията е трудна.
Решения, които вече работят на места
Въпреки мрачната картина има примери за работещи модели, които заслужават да бъдат разширени:
Мобилни лекарски кабинети. В някои общини специално оборудвани автомобили обикалят селата по график. Лекар и медицинска сестра посещават всяко село веднъж или два пъти месечно. Това не е идеално, но е значително по-добре от нищо.
Телемедицина. Макар че интернет покритието в много села е слабо, програмите за видеоконсултации с лекар вече съществуват. При наличие на стабилна връзка възрастен пациент може да разговаря с лекар от дома си, да покаже симптоми и да получи рецепта електронно. В България електронната рецепта вече е факт, което улеснява процеса.
Общински стимули. Няколко общини предлагат безплатно жилище, покриване на транспортните разходи и допълнителни възнаграждения на лекари, които се съгласят да работят на тяхна територия. Резултатите са смесени, но посоката е правилна.
Фелдшерски пунктове. Завръщането към модела с фелдшерите, използван успешно преди 1989 г., може да запълни празнотата. Обучени парамедици и фелдшери могат да извършват първични прегледи, да мерят кръвно налягане, да поставят инжекции и да разпознават спешни състояния.
Какво може да направи всеки от нас
Ако имате близки в село без лекар, ето няколко практични стъпки:
Организирайте домашна аптечка. Уверете се, че възрастните ви роднини имат достатъчно запас от хроничните си лекарства - поне за месец напред. Направете списък с лекарствата, дозите и часовете на прием и го залепете на видно място.
Запишете важните телефони. Номерът на Спешна помощ (112), на най-близкия личен лекар, на болницата в областния град. Запишете ги с едър шрифт и ги поставете до телефона.
Използвайте технологиите. Дори прост смартфон позволява видеоразговор. Научете възрастните си близки да използват видеообаждане, за да могат при нужда да покажат симптомите си на лекар или на вас.
Планирайте профилактични прегледи. Когато посещавате близките си в селото, комбинирайте с посещение при лекар в града. Годишните кръвни изследвания, ЕКГ и прегледите при специалист не бива да се пропускат.
Информирайте се за правата. Всеки здравноосигурен българин има право на личен лекар, на спешна помощ и на профилактични прегледи. Ако общината не осигурява достъп до тези услуги, имате право да сигнализирате в Регионалната здравна инспекция.
Промяната трябва да дойде отгоре, но натискът - отдолу
Истината е, че системният проблем с липсата на лекари в селата не може да бъде решен от отделни хора с добра воля. Нужна е национална стратегия, която да включва:
- Значително по-високо заплащане за лекари в отдалечени райони
- Задължителен стаж в селски практики за новозавършили лекари (подобно на модела в други европейски държави)
- Инвестиции в здравна инфраструктура на общинско ниво
- Разширяване на телемедицинските програми с осигуряване на интернет покритие
- Връщане и модернизиране на фелдшерската система
Докато тези промени се случат обаче, селата продължават да се обезлюдяват, а хората в тях - да остаряват без достъп до елементарна медицинска грижа. Всеки от нас може да помогне поне на своите близки, като бъде по-внимателен, по-организиран и по-настоятелен в търсенето на решения.
Защото здравето не трябва да зависи от пощенския код.
