Живеете в малък град или село и последният ви профилактичен преглед беше преди повече от година? Не сте сами. Според различни проучвания огромна част от българите извън големите градове отлагат профилактиката поради липса на достъп до специалисти. Но точно тук се крие един от най-сериозните здравни проблеми на страната ни - и добрата новина е, че нещата започват да се променят.
Какво представлява профилактичният преглед и защо е важен
Профилактичният преглед не е посещение при лекар, когато вече ви боли нещо. Това е целенасочена проверка на здравословното ви състояние, докато все още се чувствате добре. Целта е проста - да се открият проблеми в ранен стадий, когато лечението е много по-лесно, по-евтино и по-ефективно.
В България Националната здравноосигурителна каса покрива определен набор от профилактични изследвания всяка година. Те включват кръвни изследвания, измерване на кръвно налягане, проверка на кръвната захар и холестерола, а за жените - гинекологичен преглед и мамография след определена възраст. Проблемът е, че много хора просто не се възползват от тези възможности.
Реалността в малките градове - защо хората не ходят на преглед
Нека бъдем честни - ако живеете в град с 5000-10 000 жители, шансът да имате лесен достъп до кардиолог, ендокринолог или офталмолог е минимален. Ето какви са най-честите пречки:
Липса на специалисти наблизо. В много малки градове работят само общопрактикуващи лекари. За специализиран преглед трябва да пътувате до областния център, а понякога и до София.
Финансови съображения. Пътуването, отсъствието от работа и заплащането на частен преглед (ако записът за касов е след месеци) натоварват семейния бюджет. Един преглед при кардиолог в частна практика може да струва между 40 и 80 лева, а ако се наложат допълнителни изследвания - сумата расте.
Страх от диагнозата. Това е може би най-подценяваната причина. Много хора предпочитат да не знаят, отколкото да чуят лоша новина. Парадоксът е, че точно това незнание е най-опасно.
Навик за самолечение. В българската култура е дълбоко вкоренена традицията да се лекуваме сами - с билки, съвети от съседи или информация от интернет. Докато при леки неразположения това може да е безобидно, при сериозни състояния е рисковано.
Мобилните здравни кампании - модел, който работи
През последните години все повече болници и здравни организации в България стартират мобилни кампании за профилактика. Идеята е проста, но мощна - вместо хората да пътуват до болницата, лекарите отиват при тях.
Такива инициативи обикновено включват екип от няколко специалисти, които за един или два дни приемат пациенти в местната поликлиника, читалище или друга подходяща сграда. Прегледите са безплатни или на символична цена, а записването става чрез общината или личния лекар.
Резултатите от подобни кампании показват колко важни са те. Нерядко при такива прегледи се откриват състояния, за които хората дори не са подозирали - повишена кръвна захар, проблеми с щитовидната жлеза, начални стадии на кожни заболявания или отклонения в зрението, които изискват корекция.
Кои прегледи са наистина важни и на каква възраст
Не всички профилактични прегледи са еднакво спешни за всяка възраст. Ето един практичен ориентир:
На всяка възраст (поне веднъж годишно):
- Кръвна картина и биохимия
- Измерване на кръвно налягане
- Преглед при личния лекар
След 30-годишна възраст:
- Проверка на щитовидната жлеза (особено за жените)
- Дерматологичен преглед на бенки и кожни образувания
- Очен преглед
След 40-годишна възраст:
- Кардиологичен преглед с ЕКГ
- Мамография за жените (на всеки две години)
- Проверка на простатата за мъжете
- Изследване на кръвна захар на гладно
След 50-годишна възраст:
- Колоноскопия (поне веднъж, след което по преценка на лекаря)
- Костна дензитометрия за жените
- По-чести кардиологични проверки
Как да се възползвате максимално от безплатните кампании
Когато в района ви се организира здравна кампания, подгответе се предварително, за да извлечете максимална полза:
Съберете информация за семейната си история. Ако родител или близък роднина е имал сърдечно заболяване, диабет или онкологично заболяване, кажете го на лекаря. Това помага за насочване на прегледа.
Донесете резултати от предишни изследвания. Дори да са отпреди две-три години, те дават база за сравнение.
Запишете въпросите си предварително. При кратък преглед е лесно да забравите нещо важно. Списък с въпроси на хартия гарантира, че няма да пропуснете да попитате за симптом, който ви притеснява.
Не яжте сутринта, ако предстоят кръвни изследвания. Повечето кръвни тестове изискват да сте на гладно поне 8-12 часа.
Запишете препоръките на лекаря. След прегледа е лесно да забравите какво точно ви е казал специалистът. Записвайте си или помолете някой да ви придружи.
Какво можете да правите между прегледите
Профилактиката не се изчерпва с посещението при лекар. Голяма част от нея е в ежедневните ни навици:
Следете теглото си. Не е нужна скъпа везна - достатъчно е да знаете дали напълнявате или отслабвате без причина.
Обръщайте внимание на промени. Нова бенка, която расте, кашлица, която не минава повече от три седмици, необяснима умора - всичко това заслужава внимание.
Движете се повече. Тридесет минути разходка на ден намаляват значително риска от сърдечно-съдови заболявания. Не е нужно да ходите на фитнес - просто излезте навън.
Пийте достатъчно вода. Особено през лятото в България, когато температурите редовно надхвърлят 35 градуса, дехидратацията е сериозен риск, особено за възрастните хора.
Ролята на общините и местната власт
Общините в малките градове имат ключова роля за здравната превенция. Те могат да осигурят помещения за мобилни прегледи, да информират жителите чрез местните медии и социалните мрежи и да подпомогнат логистиката.
Няколко български общини вече дават добър пример. Организират здравни дни, канят специалисти от областните болници и осигуряват транспорт за възрастни хора от околните села. Този модел на партньорство между болници и местна власт е може би най-ефективният начин да се преодолее здравното неравенство между големите и малките населени места.
Профилактиката не е лукс - тя е необходимост
В България все още преобладава нагласата, че на лекар се ходи само когато нещо боли. Тази нагласа обаче ни струва скъпо - и като здраве, и като пари. Лечението на заболяване в напреднал стадий е многократно по-скъпо и по-тежко от ранното му откриване.
Статистиката е красноречива - при рак на гърдата например ранното откриване повишава шанса за пълно излекуване до над 90 процента. При диабет навременната диагноза може да предотврати усложнения като увреждане на бъбреците и зрението.
Следващият път, когато чуете за безплатни профилактични прегледи във вашия район - не отлагайте. Отделете един час за здравето си. Това може да се окаже най-важният час от годината ви.
