Повечето хора научават за промени в здравната система едва когато ги усетят на гишето в аптеката - по-висока доплата, изчезнал от листата медикамент или нов аналог, който фармацевтът предлага вместо познатото лекарство. Зад всяко подобно изменение обаче стои работата на регулаторни органи, чиито решения рядко попадат в полезрението на широката публика. Един от тези органи е Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.
През април 2026 г. Министерският съвет определи нов председател на тази комисия - Владимир Афенлиев, специалист с опит както във фармацевтичния бизнес, така и в държавната здравна администрация. Но защо това има значение за обикновения човек?
Какво прави Комисията по прозрачност
Комисията по прозрачност е създадена, за да гарантира, че решенията за включване или изключване на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък се вземат по ясни и обективни критерии. На практика тя наблюдава процесите, при които се определя кои лекарства ще бъдат реимбурсирани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Когато дадено лекарство е в позитивния списък, пациентът заплаща само доплащане, а останалата сума покрива касата. Когато лекарството не е в списъка, цялата цена пада върху болния. Затова всяко решение на тази комисия може буквално да промени месечния бюджет на хиляди семейства.
Как се формират цените на лекарствата в България
Ценообразуването на медикаментите у нас следва европейска практика, известна като външно референтно ценообразуване. Това означава, че цената на дадено лекарство в България се определя чрез сравнение с цените на същия продукт в група референтни държави от Европейския съюз.
Този механизъм има своите предимства - не позволява да се продават лекарства на значително по-високи цени от средноевропейските. Същевременно обаче има и предизвикателства. Някои производители предпочитат да не пускат определени продукти на по-малки пазари като българския, ако референтната цена е твърде ниска за тях. Това понякога води до временен дефицит на отделни медикаменти.
Защо прозрачността е от ключово значение
Без прозрачен механизъм за вземане на решения съществува риск от няколко сериозни проблема.
Първо, лобистки натиск от фармацевтични компании може да изкриви приоритетите - скъпи лекарства с ограничена допълнителна полза да получат предимство пред по-достъпни и еднакво ефективни алтернативи.
Второ, без ясни критерии пациентите нямат възможност да обжалват решения, които ги засягат пряко. Ако не знаете защо вашето лекарство е отпаднало от списъка, не можете и да защитите правата си.
Трето, липсата на прозрачност подкопава доверието в цялата здравна система. А доверието е валута, която трудно се възстановява.
Какво може да очаква пациентът от новото ръководство
Новият председател Владимир Афенлиев идва с комбинация от опит в частния фармацевтичен сектор и в държавната администрация, включително позиция в НЗОК. Подобен профил е двуостър меч - от една страна, познаването на бизнес логиката на фармацевтичните компании може да помогне за по-ефективни преговори. От друга, винаги съществува въпросът за потенциален конфликт на интереси.
За обикновения пациент важното е да следи няколко конкретни неща в следващите месеци.
Дали ще има промени в позитивния лекарствен списък, особено при хронични заболявания като диабет, хипертония и онкологични болести. Дали ще се подобри достъпът до иновативни терапии, които в момента са налични в други европейски страни, но не и у нас. И дали решенията на комисията ще бъдат публично достъпни и добре аргументирани.
Как да защитите правата си като пациент
Независимо от това кой ръководи комисията, всеки пациент в България има конкретни инструменти, с които да се ориентира в системата.
На първо място, позитивният лекарствен списък е публичен документ и се актуализира регулярно. Можете да проверите дали вашето лекарство е включено в него чрез сайта на Националния съвет по цени и реимбурсиране.
На второ място, ако лекарят ви предпише медикамент, който не е в позитивния списък, попитайте дали има реимбурсиран аналог със същото активно вещество. Често разликата е единствено в търговската марка.
На трето място, ако смятате, че определено решение за лекарствен продукт е взето несправедливо, имате право да подадете сигнал до Комисията по прозрачност. Това е точно нейната роля - да бъде коректив в системата.
И накрая, не подценявайте ролята на пациентските организации. В България действат десетки такива организации по различни заболявания - от диабет до редки болести. Те имат реален глас в преговорите за включване на лекарства в реимбурсния списък.
Поглед напред
Здравната система в България е в постоянен процес на промяна. Смяната на ръководството на Комисията по прозрачност е само един елемент от по-голяма картина, в която влизат и европейски директиви, и национални политики, и пазарни реалности.
Важното за всеки от нас е да не приемаме тези процеси като нещо далечно и абстрактно. Всяко решение за включване или изключване на лекарство от списъка засяга реални хора с реални здравословни нужди. Информираният пациент не е просто по-добре защитен - той е и двигател на позитивна промяна в системата.
Следете официалните съобщения на Министерския съвет и на Националния съвет по цени и реимбурсиране. Питайте лекарите си. И не се колебайте да търсите правата си - системата съществува, за да служи на хората, а не обратното.
