Темата за психичното здраве в България все още се обвива в мълчание. Хората споделят за счупена ръка или грип, но рядко говорят за тревожност, депресия или психотичен епизод. А когато към картината се добави и употребата на различни вещества, мълчанието става още по-дълбоко.
Съвременната наука обаче натрупва все повече данни за връзката между психоактивните вещества и сериозните психични разстройства. И тези данни засягат не само хората, които са в зависимост, а и тези, които експериментират “само веднъж” или “само по празници”.
Какво представлява психозата накратко
Психозата не е диагноза сама по себе си, а състояние, при което човек губи контакт с реалността. Това може да включва халюцинации (чуване на гласове, виждане на неща, които не съществуват), налудности (твърда вяра в нещо нереално) и объркано мислене.
Епизод на психоза може да трае часове, дни или седмици. Понякога е еднократен и преминава, а в други случаи може да бъде начало на хронично заболяване като шизофрения.
Важно е да се знае, че психозата има различни причини. Една от тях, върху която учените работят активно, е употребата на психоактивни вещества.
Кои вещества крият най-голям риск
Не всяко вещество води до психоза, но някои значително повишават вероятността за психотичен епизод, особено при определени хора.
Амфетамини и метамфетамини са сред най-рисковите. При продължителна или интензивна употреба те могат да предизвикат параноидна психоза, която понякога е трудно да се разграничи от шизофрения дори от специалисти.
Канабис, макар често възприеман като “безобидно” средство, е свързан с повишен риск от психоза при хора с генетична предразположеност. Изследвания в Европа показват, че високопотентните сортове увеличават риска допълнително.
Синтетичните катиноти (познати с различни улични имена в България) предизвикват непредвидими реакции, включително тежки психотични епизоди, дори при еднократна употреба.
Комбинираната употреба на няколко вещества едновременно е особено опасна. Когато мозъкът получава смесени химични сигнали от различни субстанции, рискът от психоза нараства значително.
Преходът от епизод към хронично заболяване
Един от най-тревожните въпроси в съвременната психиатрия е какво се случва след психотичен епизод, предизвикан от вещества. Дали мозъкът се възстановява напълно, или нещо се е променило необратимо?
Научните данни показват, че при част от пациентите психозата, започнала на фона на употреба, прераства в шизофрения. Различни проучвания посочват, че между 15 и 40 процента от хората с епизод на субстанция-индуцирана психоза развиват шизофрения в следващите години.
Това не означава, че всеки, който е имал психотичен епизод, ще развие шизофрения. Но означава, че рискът е реален и заслужава внимание.
Кои фактори повишават уязвимостта
Не всеки, който употребява вещества, развива психоза. Съществуват няколко фактора, които правят определени хора по-уязвими.
Генетична предразположеност играе ключова роля. Ако в семейството има случаи на шизофрения или други психотични разстройства, рискът при употреба на вещества е значително по-висок.
Ранно начало на употребата е друг важен фактор. Мозъкът продължава да се развива до 25-годишна възраст. Употребата на психоактивни вещества в юношеска възраст може да наруши процеси, които са критични за психичното здраве.
Продължителност и интензивност на употребата също имат значение. Единичен контакт с вещество крие по-малък риск от системна употреба, но не е безрисков.
Стрес и травматичен опит в комбинация с употреба на вещества създават допълнително натоварване за мозъка и увеличават вероятността от психотичен срив.
Ранните сигнали, които не бива да пренебрегвате
Психозата рядко настъпва внезапно. Обикновено преди острия епизод има период от седмици или месеци, в който се появяват по-леки симптоми.
Сред тях са нарушения на съня (безсъние или обърнат режим), повишена подозрителност към околните, трудности в концентрацията, оттегляне от приятели и семейство, странни идеи или магическо мислене, чувство че околните говорят за теб или те наблюдават.
Ако забележите подобни промени у близък човек, особено ако знаете за употреба на вещества, не чакайте нещата да “се оправят от само себе си”. Ранната намеса може да промени хода на заболяването.
Какво може да направите - практични стъпки
Ако вие или ваш близък сте засегнати от тази тема, ето няколко конкретни действия.
Потърсете специалист. В България психиатричната помощ е достъпна както в университетските болници, така и в Центровете за психично здраве. Първоначалният преглед не изисква направление от личен лекар при спешност.
Не се самолекувайте. Опитите за справяне с психични симптоми чрез алкохол или допълнителни вещества само влошават ситуацията.
Говорете открито. Стигмата около психичните заболявания в България е голяма, но мълчанието не помага на никого. Споделете с човек, на когото имате доверие.
Информирайте се. Организации като Националния център по наркомании и сдружения като “Промяна” предлагат безплатни консултации и информация.
Поддържайте връзка. Ако ваш близък се лекува, не го оставяйте сам в процеса. Подкрепата на семейството е доказан фактор за по-добро възстановяване.
Българският контекст - къде стоим
България разполага с добре подготвени специалисти по психиатрия, но достъпът до грижи не е равномерен. Университетските болници във Варна, София, Пловдив и Плевен имат отделения по психиатрия с опит в работата с двойни диагнози (едновременна зависимост и психично разстройство).
Проблемът е, че много хора не достигат до тези специалисти навреме. Според данни от здравните институции средното забавяне между първите симптоми и търсенето на помощ в България е между една и три години. Това е критичен период, в който ранната интервенция може да предотврати хронифициране на заболяването.
Друг проблем е, че службите за зависимости и психиатричните отделения често работят отделно. Съвременната наука обаче е категорична, че двойните диагнози изискват интегриран подход, при който и зависимостта, и психичното разстройство се лекуват едновременно.
Науката дава основание за надежда
Важно е да се каже, че научните изследвания в тази област напредват бързо. Български учени участват активно в международни проучвания и конференции, което означава, че знанието за връзката между веществата и психозата достига и до нашата страна.
Все повече се работи и по превенцията. Образователни програми в училищата, обучения за общопрактикуващи лекари за ранно разпознаване на симптомите и развитие на амбулаторни услуги - всичко това са стъпки в правилната посока.
Психичното здраве заслужава същото внимание като физическото. А информираността за рисковете, свързани с психоактивните вещества, е първата стъпка към защитата на себе си и близките.
