Октомври е месецът на розовата панделка. Тогава много повече се говори за рака на гърдата, а градовете се осветяват в розово. Кампаниите са полезни, но често свършват с общия съвет „прегледайте се“. Остава въпросът, който всъщност е по-важен: колко голям е моят личен риск и какво трябва да правя аз конкретно?
Отговорът е различен за всяка жена. Една 30-годишна, чиято майка е боледувала на 42, има съвсем различни нужди от 30-годишна без онкологични заболявания в рода. Затова профилактиката не започва от мамографа, а от това да познавате себе си и семейството си.
Рискът не е присъда, а информация
Нека започнем с нещо, което успокоява. Повечето жени, които се разболяват от рак на гърдата, нямат близка роднина с тази диагноза. В същото време много жени с един или два рискови фактора никога не се разболяват. Рисковият фактор само увеличава вероятността. Той не предрешава нищо.
Защо тогава си струва да знаете риска си? Защото той определя кога да започнете прегледите, колко често да ги правите и какви изследвания да ви назначат. При жена с висок риск лекарят може да препоръча наблюдение години по-рано от обичайното, понякога с ехография или ядрено-магнитен резонанс освен мамографията.
Станете „детектив“ на собственото си семейство
Семейната история е един от най-силните показатели. Повечето от нас обаче знаят за нея съвсем мъгляво. „Баба имаше нещо с гърдата“ не стига, за да може лекарят да прецени.
При следващия семеен обяд или разговор по телефона с леля си опитайте да разберете следното:
- Кой точно е боледувал - майка, сестра, дъщеря (роднини от първа степен) или баба, леля, братовчедка.
- На каква възраст е поставена диагнозата. Рак на гърдата преди 50-годишна възраст е по-важен сигнал от диагноза на 75.
- Имало ли е рак на двете гърди при един и същи човек.
- Рак на яйчниците при която и да е роднина. Това е особено важна информация.
- Мъже с рак на гърдата в рода. Рядко е, но е силен сигнал за наследствен фактор.
- Рак на панкреаса или агресивен рак на простатата при роднини.
- Двете страни на семейството. Рискът се предава и по бащина линия, а това често се пренебрегва.
Запишете всичко в телефона си или в тетрадка и носете бележките на следващия преглед. Така ще улесните лекаря много повече, отколкото с „май имаше някой“.
Фактори, които не можете да промените
Важно е да ги познавате, без да се плашите от тях:
- Възраст. Рискът расте с годините, като повечето случаи са след 50.
- Наследствени генетични промени, най-известни от които са тези в гените BRCA1 и BRCA2. Има и други, по-рядко срещани.
- Ранна първа менструация и късна менопауза, тоест повече години под въздействие на собствените хормони.
- Облъчване на гръдния кош в млада възраст, например при лечение на лимфом.
- Някои доброкачествени промени в гърдата, установени при биопсия, като атипична хиперплазия.
- Плътна гърдна тъкан. Тя е по-честа при по-млади жени и прави мамографията по-трудна за разчитане. Ако в резултата ви пише, че гърдите са „плътни“, попитайте дали е нужна и ехография.
Фактори, върху които имате влияние
Тук е добрата новина. Част от риска зависи от ежедневието ни:
- Алкохол. Дори умерената, но редовна консумация повишава риска. Чашата вино всяка вечер „за отпускане“ не е безобидна привичка. Ограничете я до специални поводи.
- Тегло след менопаузата. Мастната тъкан произвежда естроген, затова наднорменото тегло в по-зряла възраст е рисков фактор.
- Движение. Около 150 минути умерена активност седмично помагат. Бързо ходене в парка, плуване или колело също се броят, не е нужно скъпо членство във фитнес.
- Хормонална терапия в менопаузата. Тя може да е много полезна при тежки симптоми, но решението трябва да се вземе заедно с гинеколог, като се обсъдят продължителността и личният ви риск.
- Кърмене. Ако имате възможност, то има известен защитен ефект.
- Тютюнопушене. То не е сред най-силните фактори за рак на гърдата, но вреди на цялото тяло. Отказването винаги си струва.
Опознайте гърдите си, без да изпадате в паника
Не е нужно да превръщате самопрегледа в сложен ритуал. Важното е да знаете как изглеждат и как се усещат гърдите ви нормално, за да забележите промяна. Удобно е да проверявате около седмица след менструацията, когато тъканта е най-малко напрегната. Ако вече сте в менопауза, изберете си фиксирана дата всеки месец.
Свържете се с лекар, ако забележите:
- бучка или удебеляване в гърдата или подмишницата;
- промяна във формата или размера на едната гърда;
- вдлъбване или набръчкване на кожата, подобно на портокалова кора;
- хлътнало навътре зърно, което преди не е било така;
- секрет от зърното, особено кървав;
- зачервяване или лющене, което не минава.
Повечето бучки се оказват доброкачествени, например кисти или фиброаденоми. Проверката обаче трябва да е при специалист, а не в интернет форум.
Как да говорите с лекаря си
В България първата стъпка обикновено е личният лекар или гинекологът. Не чакайте те да зададат въпросите, а започнете вие. Ето няколко изречения, които можете да използвате буквално:
- „Майка ми е имала рак на гърдата на 45. От каква възраст трябва да започна прегледите?“
- „Имам ли нужда от ехография освен мамографията, защото гърдите ми са плътни?“
- „Смятате ли, че трябва да се консултирам с генетик?“
За жените над определена възраст мамографията обикновено е част от профилактичните прегледи с направление от личния лекар. Проверете при вашия лекар какво ви се полага по линия на здравната каса. Ако искате да си направите изследване по-рано или извън направлението, мамографията и ехографията на гърдата се предлагат платено в повечето големи медицински центрове. Цените варират според града и клиниката, затова е добре да сравните няколко места.
По време на кампаниите през октомври много болници и пациентски организации организират безплатни прегледи. Следете обявите на общината, на онкологичните центрове и на сдруженията на пациенти. Това е отличен повод да се прегледате, ако досега сте отлагали.
Кога има смисъл от генетично изследване
Генетичното изследване не е за всички. То е разумно, когато семейната история показва повече от една роднина с рак на гърдата или яйчниците, ранни диагнози, мъж с рак на гърдата или вече известна генетична промяна в рода.
Най-добрият път е генетична консултация преди самото изследване. Специалистът ще прецени дали изобщо имате нужда от тест, кой тест е подходящ и какво ще означава всеки възможен резултат за вас и за близките ви. В България такива изследвания се правят в университетски болници и частни лаборатории. Цената зависи от обхвата на панела, а понякога вече диагностицирана роднина може да бъде изследвана първа, което улеснява тълкуването на резултатите.
Положителният резултат не означава, че ще се разболеете. Той означава, че можете да имате по-внимателно наблюдение и по-информирани решения.
Малка стъпка за този октомври
Не е нужно да промените всичко наведнъж. Изберете едно нещо за тази седмица: обадете се на майка си и я попитайте за семейната история, запишете си час при гинеколог или просто отбележете в календара дата за самопреглед всеки месец. А ако имате сестра, приятелка или дъщеря, изпратете ѝ тази статия. Грижата за здравето е по-лесна, когато не сме сами.
Тази статия е информационна и не замества консултацията с лекар. При каквито и да е притеснения се обърнете към медицински специалист.
