Има институции, чиито имена звучат толкова сухо, че окото просто ги прескача в новините. Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти е точно такъв случай. Почти никой не го споменава на кафе, но решенията му се усещат всеки път, когато стоите на опашката в аптеката и чакате да чуете колко ще платите.
Тези дни около него се вдигна сериозен шум. Браншови организации на фармацевтичния сектор и пациентски сдружения настояват Министерството на здравеопазването да отложи предложените промени в Закона за здравето, които предвиждат закриването на съвета и прехвърлянето на функциите му. Основното им възражение не е толкова към самата идея, колкото към начина, по който се движи: без предварителни консултации, с кратък срок за обществено обсъждане и с промени в лекарственото законодателство, вкарани през друг закон.
Независимо как ще завърши спорът, той е добър повод да си изясним нещо, което засяга всяко българско домакинство: как изобщо се формира цената на лекарството, което купувате.
Какво прави съветът, който искат да закрият
Накратко - той стои между производителя и вашия портфейл.
Когато един медикамент иска да влезе на българския пазар и особено когато иска да бъде плащан частично или изцяло от Националната здравноосигурителна каса, той минава през оценка. Разглежда се дали лекарството наистина работи по-добре от съществуващите алтернативи, колко струва в други европейски държави и дали ползата оправдава разхода за обществения бюджет. Оттам излиза пределна цена и решение дали продуктът да влезе в Позитивния лекарствен списък.
Това е причината едно и също вещество да струва различно в различните страни. И причината някои терапии да са напълно безплатни за пациента, а други да се плащат от джоба.
Защо организациите искат пауза
Аргументите, които се чуват от фармацевтичния бранш и от пациентските организации, се въртят около няколко точки.
Първата е липсата на ранно консултиране. Добрата нормативна практика в България и в Европейския съюз изисква заинтересованите страни да бъдат чути още докато текстовете се пишат, а не след като са готови.
Втората е срокът. Двуседмичното обществено обсъждане е изключение, предвидено за извънредни ситуации, а такава в момента няма.
Третата е техническа, но важна: промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина се правят през преходните разпоредби на друг закон. Практика, която Конституционният съд многократно е критикувал.
Зад всичко това стои един много практичен въпрос. Ако експертизата за оценка на лекарствата се разпилее или забави, най-вероятният ефект за пациента е по-бавен достъп до нови терапии. А това вече не е административна подробност.
Как реимбурсацията стига до аптечния плот
В ежедневието системата изглежда така. Отивате при личния лекар или при специалист, получавате рецепта, а в аптеката виждате три възможни сценария.
Лекарството е напълно платено от Касата и вие давате нула. Лекарството е частично платено и доплащате разликата. Или лекарството изобщо не е в списъка и плащате пълната му цена.
За хронично болните има и допълнителна стъпка - протокол, който се одобрява и има срок на валидност. Ако протоколът изтече, реимбурсацията спира, дори диагнозата да е същата.
Шест неща, които можете да направите още утре
Без да чакаме законодателят да се разбере със себе си, ето какво зависи от нас.
Питайте за генеричния вариант. Генеричните лекарства съдържат същото активно вещество в същата доза и минават през регулаторна проверка. Разликата в цената между оригинал и генерик често е няколко евро на опаковка, а при месечна терапия това се натрупва осезаемо за година.
Проверявайте нивото на заплащане преди да купите. Фармацевтът може да ви каже дали конкретният продукт се реимбурсира и колко ще доплатите. Понякога в същата група има алтернатива с по-високо ниво на заплащане.
Следете срока на протокола си. Сложете си напомняне в телефона един месец преди изтичането. Пропуснатият протокол означава пълна цена за следващата опаковка.
Пазете касовите бележки за лекарства. Полезни са при съставяне на семеен бюджет, а при някои здравни застраховки и допълнителни фондове подлежат на възстановяване.
Не сменяйте терапия сами заради цена. Ако лекарството ви стане твърде скъпо, кажете го на лекаря открито. Това не е неудобен разговор, а нормална част от лечението и в повечето случаи има алтернатива.
Планирайте покупките на хронични медикаменти. Купуването на количество за целия период по рецепта вместо на части ви спестява и пътувания, и риск от прекъсване на терапията.
Кога цената не е основният критерий
Честно казано, има случаи, в които икономията е лоша идея. При антибиотици, при лекарства с тесен терапевтичен прозорец като някои антикоагуланти и антиепилептични средства, както и при терапии, които сте стабилизирали след дълго търсене, смяната на продукт трябва да се обсъди с лекар, а не да се реши на гишето.
Същото важи и за хранителните добавки, които често стоят на същия рафт. Те не са лекарства, не минават през същата оценка и не подлежат на реимбурсация. Ако бюджетът ви е стегнат, това е първото място, от което може да се реже.
Как да следите какво се случва с промените
Общественото обсъждане на законопроекти в България е публично и достъпно онлайн чрез Портала за обществени консултации. Всеки гражданин може да прочете мотивите и да напише становище. Не е нужно да сте юрист, за да напишете няколко изречения от името на пациент.
Пациентските организации по конкретни заболявания също са полезен източник. Те обикновено първи усещат кога достъпът до дадена терапия се затруднява и имат опит да го съобщят на институциите.
Накратко
Спорът около Закона за здравето изглежда като нещо далечно и чиновническо, но опира до много конкретно нещо - колко бързо стигат новите лекарства до нас и колко плащаме за старите. Дебатът си заслужава да бъде воден спокойно, с чути мнения и разумни срокове, защото последиците от бързането се плащат на аптечния плот.
Дотогава най-полезното, което можем да направим, е да познаваме собствените си права: да питаме за алтернативи, да следим протоколите си и да не се срамуваме да говорим за пари с лекаря си.
