Всяка година на 10 октомври светът отбелязва Световния ден на психичното здраве. В България обаче темата все още често се обсъжда шепнешком, в стил „само между нас“. Хората казват открито, че имат висок холестерол или болен кръст, но признание като „ходя на психиатър“ или „пия антидепресанти“ още кара мнозина да замълчат.
Това мълчание има цена. Плащат я хората, които страдат, близките им, а и специалистите, които се грижат за тях. В тази статия ще разгледаме откъде идва стигмата, как ни вреди и какво всяка от нас може да направи още днес.
Какво всъщност е стигмата около психичните заболявания
Стигмата е набор от предразсъдъци, етикети и страхове, които превръщат едно здравословно състояние в „петно“ върху човека. Тя има поне три лица:
- Обществена стигма - когато околните смятат човека с психично заболяване за опасен, слаб, мързелив или „луд“.
- Самостигматизация - когато самият човек повярва на тези етикети и започне да се срамува от себе си.
- Институционална стигма - когато системата не отделя достатъчно средства, кадри и внимание на психиатричната грижа.
Малко се говори и за още една група, засегната от предразсъдъците: психиатрите, психолозите, медицинските сестри и санитарите в психиатричните заведения. Професията им често е подценявана, а младите медици рядко я избират. Резултатът е недостиг на специалисти, особено извън големите градове.
Защо в България стигмата е толкова упорита
Причините са няколко и се преплитат.
Историческото наследство. Десетилетия наред психиатричните болници бяха изнесени далеч от градовете, а лечението се свързваше с изолация. Образът на „лудницата“ остана в езика и в общественото въображение.
Културата на издръжливостта. Много от нас са израснали с фрази като „стегни се“, „други са по-зле от теб“ и „не изнасяй кирливите ризи“. Емоционалната болка се възприема като слабост на характера, а не като състояние, което се лекува.
Липсата на информация. Мнозина не знаят разликата между психолог, психотерапевт и психиатър, нито че депресията и тревожните разстройства са сред най-честите здравословни проблеми в света.
Медиите. Когато психично заболяване се споменава в новините, то често е в контекста на престъпление. Така се затвърждава митът, че хората с психични проблеми са опасни, макар че в действителност те много по-често са жертви, отколкото извършители на насилие.
Цената на мълчанието
Когато човек се срамува, той отлага търсенето на помощ. Месеци, понякога години. През това време състоянието може да се задълбочи, да засегне работата, отношенията и физическото здраве.
Ето няколко типични сценария, които много българки ще разпознаят:
- Млада майка, която след раждането не изпитва радост, а вина и празнота, но не казва на никого, защото „всички очакват да е щастлива“.
- Жена на 40, която от години има пристъпи на сърцебиене и задух, обикаля кардиолози и чак накрая разбира, че става дума за паническо разстройство.
- Студентка, която спира да излиза и да спи нормално, а семейството ѝ смята, че просто „мързелува“.
Във всички тези случаи навременният разговор със специалист може да промени много.
7 начина да намалим стигмата в ежедневието
Промяната не започва от министерствата, а от кухненската маса, офиса и чата с приятелки.
1. Внимавай с думите
Изрази като „тоя е за Курило“, „ама ти си шизо“ или „днес съм малко биполярна“ звучат безобидно, но затвърждават подигравката. Опитай се да ги замениш с конкретно описание на това, което имаш предвид.
2. Говори за собствения си опит, ако се чувстваш готова
Не е нужно да разказваш всичко. Понякога едно изречение като „и аз ходих на терапия, помогна ми“ отваря врата за някой друг, който се колебае.
3. Слушай, без да поправяш
Когато близък човек сподели, че не е добре, най-ценното е да го изслушаш. Избягвай съвети от типа „мисли позитивно“ или „иди на море и ще ти мине“. По-добре попитай: „Как мога да ти помогна?“
4. Нормализирай търсенето на помощ
Отношението към психолога и психиатъра трябва да е като към всеки друг лекар. Ако счупиш крак, отиваш на ортопед. Ако дълго време не можеш да спиш, нямаш сили и нищо не те радва, отиваш на специалист по психично здраве.
5. Не приравнявай диагнозата с човека
Човекът не е „шизофреник“ или „депресивна“. Той е човек с шизофрения или жена, която преминава през депресия. Езикът, който поставя личността на първо място, има значение.
6. Уважавай работещите в психиатрията
Сестрите, санитарите, психолозите и лекарите в тази сфера вършат тежка и често неблагодарна работа. Една добра дума или публична подкрепа за тях също е част от борбата със стигмата.
7. Информирай се от надеждни източници
Сайтовете на Световната здравна организация, на Министерството на здравеопазването и на утвърдени неправителствени организации в сферата на психичното здраве са добро начало. Избягвай форумите, в които се разпространяват митове за лекарствата и лечението.
Кога да потърсиш професионална помощ
Обърни внимание, ако в продължение на повече от две седмици забелязваш у себе си или у близък човек:
- постоянна тъга, празнота или раздразнителност;
- загуба на интерес към неща, които преди носеха радост;
- сериозни промени в съня и апетита;
- трудна концентрация и постоянна умора;
- силна тревожност, пристъпи на паника;
- мисли, че животът няма смисъл.
Ако има мисли за самонараняване или непосредствена опасност, не чакай. Звънни на 112 или отиди в най-близкото спешно отделение.
Към кого да се обърнеш в България
Възможностите са повече, отколкото много хора предполагат:
- Личният лекар - добра първа стъпка, за да обсъдиш оплакванията и да получиш насока.
- Психиатър - лекар, който поставя диагноза и при нужда назначава медикаментозно лечение. Прегледите могат да бъдат по линия на здравната каса или частни. Цената на частен преглед в големите градове обикновено е между 40 и 80 евро.
- Психолог или психотерапевт - работи чрез разговор и различни терапевтични методи. Сесия при частен специалист най-често струва между 35 и 70 евро, а все повече терапевти предлагат и онлайн консултации.
- Центрове за психично здраве - има ги в няколко областни града и предлагат както амбулаторна, така и стационарна помощ.
- Телефонни линии за подкрепа и неправителствени организации - предлагат анонимен разговор и насочване, често безплатно.
Ако бюджетът е проблем, провери дали твоят работодател не предлага допълнително здравно осигуряване, което покрива психологически консултации. Някои университети също имат безплатни консултативни центрове за студенти.
Малки грижи за психичното здраве всеки ден
Професионалната помощ е незаменима при заболяване, но има и навици, които поддържат емоционалния баланс:
- редовен сън и поне 30 минути движение на ден, дори само разходка в парка;
- ограничено време в социалните мрежи, особено вечер;
- редовни срещи с хора, с които се чувстваш спокойна;
- умение да казваш „не“ на прекомерни ангажименти;
- малки ритуали за почивка, като чаша чай без телефон или няколко минути спокойно дишане.
Вместо заключение
Стигмата няма да изчезне за един ден, нито само с кампании веднъж в годината. Тя отстъпва бавно, с всеки открит разговор, с всяка изслушана приятелка, с всяка млада лекарка, която избере психиатрията и бъде уважавана за това.
Тази година на 10 октомври си дай малка задача: попитай някой близък как е наистина. И изслушай отговора докрай. Понякога точно това е първата стъпка към помощта.
