Представете си следната ситуация - събуждате се в неделя сутринта с болки в гърлото, температура и обща отпадналост. Личният ви лекар не работи, спешният кабинет е претъпкан, а вие просто искате някой компетентен специалист да ви каже дали имате нужда от антибиотик или е достатъчно да пиете повече чай. Точно тук влиза в играта телемедицината - възможността да получите медицинска консултация от разстояние, без да напускате дома си.
В България тази тема е актуална както никога, защото здравното министерство подготвя наредба, която да регулира дистанционните медицински услуги. Но пътят от добрата идея до работещата практика се оказва доста по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.
Какво всъщност представлява телемедицината
Много хора си представят телемедицината като нещо футуристично - роботи, които поставят диагнози, или сложни апарати, свързани с интернет. В действителност нещата са много по-прости и по-познати, отколкото мислите.
Всеки път, когато се обадите на лекаря си по телефона и той ви каже как да постъпите с дадено оплакване, това вече е форма на телемедицина. Когато изпратите снимка на обрив по имейл и получите съвет, това също е дистанционна медицинска помощ. Видеоконсултацията просто добавя визуален елемент към тази комуникация.
В световен мащаб телемедицината набра огромна скорост по време на пандемията от COVID-19. Държави като Естония, Швеция и Великобритания вече имат работещи системи, които позволяват на пациентите да се консултират с лекар онлайн за широк кръг от проблеми. В България обаче липсата на ясна правна рамка доскоро правеше подобни услуги сива зона.
Защо регулацията се оказва камък за препъкване
Основният проблем не е дали телемедицината трябва да съществува - почти всички страни в медицинската общност са съгласни, че е необходима. Спорът е в това как точно да бъде регулирана.
От една страна стои нуждата от защита на пациентите. Не всяко заболяване може да бъде диагностицирано от разстояние и съществуват реални рискове от грешни диагнози, ако лекарят не може физически да прегледа болния. От друга страна, прекалено тежките изисквания могат да превърнат една иначе достъпна услуга в бюрократичен кошмар.
Медицинските специалисти в България изразяват няколко основни притеснения относно подхода към регулацията:
- Телемедицината се третира като отделна специалност, вместо като допълнителен канал за комуникация между лекар и пациент
- Изискванията за техническо оборудване и сертифициран софтуер могат да бъдат финансово непосилни за по-малките практики
- Липсва яснота за това кои медицински случаи са подходящи за дистанционна консултация и кои не са
- Бюрократичните процедури за идентификация и документиране могат да обезсмислят удобството на услугата
Какво може и какво не може телемедицината
За да имате реалистични очаквания, е важно да разберете къде телемедицината работи добре и къде има ограничения.
Подходящи ситуации за онлайн консултация:
- Контролни прегледи при хронични заболявания като диабет, хипертония или астма, когато пациентът вече е диагностициран и проследява показателите си
- Консултации за леки оплаквания като настинка, хранителни разстройства или кожни проблеми, които могат да бъдат оценени визуално
- Преглед на лабораторни резултати и корекция на терапия
- Психологически и психиатрични консултации, които и без това са изцяло базирани на разговор
- Издаване на рецепти за хронична терапия
Неподходящи ситуации:
- Спешни състояния като гръдна болка, задух или силно кървене
- Първична диагностика на сериозни заболявания
- Състояния, изискващи физикален преглед - палпация, аускултация, неврологичен статус
- Ситуации, при които пациентът не може адекватно да комуникира
Европейският опит - какво работи другаде
Вместо да преоткриваме топлата вода, полезно е да погледнем как други европейски държави са решили подобни предизвикателства.
Естония е пионер в дигиталното здравеопазване. Там всеки гражданин има електронно здравно досие, до което лекарите имат достъп при консултация. Телемедицинските визити се вписват в общата система и се заплащат по същия начин като присъствените прегледи.
Франция въведе телеконсултациите като покрита от здравното осигуряване услуга още през 2018 година. Лекарите използват одобрени платформи, но изискванията са разумни и не натоварват допълнително практиките.
Германия тръгна по-предпазливо, но пандемията ускори процеса значително. Днес немските общопрактикуващи лекари могат да провеждат до 30 процента от прегледите си дистанционно.
Общото между успешните модели е, че те не създават отделна бюрократична система за телемедицината, а я интегрират в съществуващата здравна инфраструктура.
Какво да очаквате като пациент в България
Ако наредбата бъде приета в някакъв вид, ето какво вероятно ще се промени за обикновения пациент:
В краткосрочен план не очаквайте драматични промени. Докато лекарите се оборудват, обучат и регистрират за предоставяне на телемедицински услуги, ще мине време. Големите медицински центрове в София, Пловдив и Варна вероятно ще бъдат първите, които ще предложат такива услуги.
В средносрочен план телемедицината може да стане реална алтернатива за хората в по-малките градове и селата, където достъпът до специалисти е ограничен. Жителка на Ардино например ще може да се консултира с ендокринолог в Пловдив, без да пътува три часа в едната посока.
В дългосрочен план интеграцията на телемедицината с електронното здравно досие и електронната рецепта може да създаде наистина модерна и удобна здравна система.
Практически съвети за подготовка
Докато чакаме регулацията да влезе в сила, ето няколко неща, които можете да направите, за да бъдете готови за телемедицинските консултации:
Осигурете стабилна интернет връзка - видеоконсултацията изисква поне 5 Mbps скорост на качване и сваляне, за да бъде качеството на картината достатъчно добро
Научете се да измервате основните си показатели - притежаването на домашен апарат за кръвно налягане (струват между 40 и 80 евро в аптеките) и термометър значително увеличава ефективността на дистанционната консултация
Подгответе се предварително - запишете оплакванията си, от колко време продължават, какви лекарства приемате и какви алергии имате, преди да се свържете с лекаря
Съхранявайте цифрови копия на изследванията си - сканирайте или снимайте лабораторните си резултати, за да можете бързо да ги споделите при нужда
Изберете подходящо място за консултацията - тихо, добре осветено помещение, където няма да бъдете прекъсвани и където можете свободно да говорите за здравето си
Рисковете, за които трябва да внимавате
Както при всяка нова технология, телемедицината идва и с потенциални рискове:
- Неоторизирани платформи - след приемането на наредбата ще се появят платформи, които предлагат медицински консултации без необходимите разрешителни. Винаги проверявайте дали лекарят, с когото говорите, е вписан в Българския лекарски съюз
- Защита на личните данни - здравната информация е изключително чувствителна. Уверете се, че платформата, която използвате, спазва Общия регламент за защита на данните (GDPR)
- Свръхупотреба - лесният достъп до лекар може да доведе до ненужни консултации, които натоварват системата. Използвайте телемедицината разумно
Балансът между достъпност и безопасност
В крайна сметка успехът на телемедицината в България зависи от намирането на правилния баланс. Наредбата трябва да защитава пациентите от некачествени услуги, без да прави дистанционните консултации толкова сложни и скъпи, че никой да не иска да ги предлага или използва.
Медицинската общност, пациентските организации и институциите трябва да работят заедно, за да създадат рамка, която отговаря на българските реалности. Не можем просто да копираме чужд модел, но можем да научим от опита на другите.
Едно е сигурно - дигиталното здравеопазване е бъдещето и България не може да си позволи да изостане. Въпросът е само дали ще го направим правилно от първия път, или ще трябва да поправяме грешки по пътя. Историята с настоящата наредба показва, че диалогът между всички заинтересовани страни е не просто желателен, а абсолютно задължителен.
