Представете си, че отивате в два различни магазина за един и същ продукт - и в единия той струва 60 евро, а в другия - 1300 евро. Звучи абсурдно, нали? И все пак точно това се случва с някои скъпоструващи лекарства в българските болници. Разликите в цените на медикаментите между отделните лечебни заведения са реален проблем, който засяга не само бюджета на здравната система, но и достъпа на пациентите до лечение.
В тази статия ще разгледаме как функционира системата за определяне на цените на лекарствата у нас, защо съществуват толкова драстични разлики и кои механизми наистина работят в полза на пациентите.
Как се формират цените на лекарствата в България
В България цените на лекарствените продукти не са оставени на свободния пазар. Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) определя пределни цени - тоест максималната сума, която може да бъде платена за даден медикамент. Тази система съществува, за да предпази пациентите и здравната каса от прекомерни разходи.
На теория звучи разумно. На практика обаче пределната цена е само таванът, а реалните цени, на които болниците закупуват лекарства, варират значително. Някои лечебни заведения успяват да договорят суми, които са многократно по-ниски от пределната цена, докато други плащат почти максимума.
Откъде идват разликите между болниците
Причините за ценовите различия са няколко и те са свързани с начина, по който отделните болници се снабдяват с медикаменти.
Първо, по-големите университетски и държавни болници обикновено имат по-силна преговорна позиция. Когато една болница поръчва големи количества от даден препарат, тя може да договори значително по-ниска цена от малка общинска болница, която купува само няколко опаковки на месец.
Второ, съществуват различни канали за доставка. Някои болници работят директно с производителите, докато други минават през дистрибутори. Всяко допълнително звено в тази верига добавя своя надценка.
Трето, централизираните търгове, организирани от Министерството на здравеопазването, невинаги водят до по-ниски цени. Парадоксално, но в някои случаи те създават условия, при които крайната цена е по-висока, отколкото ако болницата договори директно с доставчика. Процедурите са тежки, бавни и податливи на обжалване - а всяко забавяне означава, че пациентите чакат.
Обществените поръчки - решение или нов проблем
Напоследък се обсъжда идеята всички лечебни заведения, включително частните, да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки за скъпоструващи лекарства. На пръв поглед това изглежда като стъпка към прозрачност. Но специалистите по здравна икономика предупреждават, че ефектът може да бъде обратен.
Законът за обществените поръчки (ЗОП) е сложна система, създадена основно за строителство, IT проекти и други мащабни дейности. Прилагането му към лекарствени продукти крие специфични рискове. Процедурите отнемат месеци, а обжалванията могат да ги блокират за неопределено време. За пациент с онкологично заболяване това забавяне може да бъде животозастрашаващо.
Освен това практиката показва, че обществените поръчки в България невинаги гарантират честна конкуренция. Нагласени търгове, политически натиск и корупционни схеми са реалност, с която здравната система се сблъсква от години.
Какво наистина работи - опитът от 2024-2025 г.
Един от малкото механизми, които доказано са помогнали за изравняване на цените, е формулата за среднопретеглена цена. Тя беше въведена през 2024 г. и действаше до средата на 2025 г. Идеята е проста - вместо да се допуска една болница да плаща 60 евро, а друга 1300 евро за същия продукт, се изчислява средна цена на база реалните покупки на всички болници. Това автоматично коригира крайностите.
Този подход има няколко предимства пред обществените поръчки. Той не забавя доставките, не създава бюрократични пречки и не може да бъде блокиран чрез обжалвания. Просто създава справедлива рамка, в която нито една болница не плаща драстично повече от останалите.
За съжаление, формулата беше преустановена, а причините за това са по-скоро политически, отколкото икономически.
Какво означава всичко това за обикновения пациент
Много хора смятат, че цените на лекарствата не ги засягат пряко, защото Здравната каса поема разходите за реимбурсираните медикаменти. Но това е заблуда по няколко причини.
Когато болниците плащат повече за лекарства, бюджетът на НЗОК се изчерпва по-бързо. Това води до ограничения в достъпа - по-малко пациенти могат да получат дадена терапия или се въвеждат чаклисти и квоти. В крайна сметка надуването на цените е за сметка на всички данъкоплатци.
Освен това за лекарства, които не са напълно реимбурсирани, пациентите доплащат от джоба си. И ако болницата е закупила медикамента на по-висока цена, доплащането също расте.
Пет неща, които можете да направите като пациент
Въпреки че системата е сложна, има стъпки, които всеки може да предприеме.
Информирайте се за пределната цена на вашия медикамент. Тази информация е публично достъпна на сайта на НСЦРЛП и ви дава ориентир дали болницата плаща разумна сума.
Попитайте в повече от едно лечебно заведение. Ако имате избор къде да се лекувате, разликата в цените може да бъде значителна.
Свържете се с пациентски организации. В България действат десетки такива организации, които могат да ви насочат към болници с по-добри договорености с доставчиците.
Следете промените в здравното законодателство. Решенията за ценообразуване се вземат на политическо ниво и обществения натиск има значение.
Не се притеснявайте да задавате въпроси. Вашият лекуващ лекар или болничната аптека са длъжни да ви информират за цената на терапията.
Какво предстои - дебатът продължава
През 2026 г. темата за ценообразуването на лекарствата е по-актуална от всякога. Демографският натиск, застаряващото население и нарастващият брой онкологични заболявания означават, че ефективното управление на лекарствените разходи е критично за устойчивостта на здравната система.
От една страна стоят привържениците на пълна централизация и контрол чрез обществени поръчки. От друга - експертите, които настояват за пазарни механизми с интелигентно регулиране, каквато е формулата за среднопретеглена цена.
Истината вероятно е някъде по средата. Нито пълната дерегулация, нито тоталната бюрократизация ще решат проблема. Нужен е балансиран подход, при който прозрачността е гарантирана, но достъпът на пациентите до лечение не е заложник на административни процедури.
Едно е сигурно - решенията, които се вземат днес, ще определят как милиони българи ще получават достъп до животоспасяващи терапии в следващите години. И затова всеки от нас трябва да следи този дебат, да задава въпроси и да настоява за система, която поставя пациента на първо място.
