Помислете за шестима души, с които се виждате всяка седмица. Това може да е колежка, съседка, приятелка от фитнеса, брат ви или майката на детето, с което играе вашето. Статистически един от тях живее с психично разстройство. Най-вероятно не го споделя, а може би дори не знае, че това, което изпитва, има име и лечение.
По данни на Министерството на здравеопазването около 16,4% от българите живеят с психично разстройство. Психичните състояния са и втората водеща причина за години живот с увреждане у нас. Тези цифри звучат стряскащо, но имат и обнадеждаваща страна: голяма част от тези състояния се поддават на лечение, особено когато бъдат забелязани рано.
На 10 октомври отбелязваме Световния ден на психичното здраве. Темата на Световната здравна организация тази година е „Гласът на личния опит: истински гласове, реална промяна“. Посланието е, че хората, които са преминали през трудности с психичното си здраве, също са експерти и техният опит трябва да се чува. В тази статия ще поговорим не за политики, а за нещо по-близко до всяка от нас: как да разпознаем кога нещо не е наред, как да подадем ръка на близък човек и къде реално да потърсим помощ.
Защо психичното здраве все още е табу в България
Много от нас са израснали с фрази като „стегни се“, „всички сме уморени“ или „на психиатър ходят само луди“. Тези нагласи са дълбоко вкоренени, особено в по-възрастните поколения и в по-малките населени места. Резултатът е, че хората търпят месеци, а понякога и години, преди да потърсят помощ.
Стигмата има реална цена. Нелекуваната депресия засяга работата, отношенията, съня и дори физическото здраве. Тревожните разстройства могат да доведат до избягване на социални ситуации, проблеми с храненето и постоянна изтощеност. Колкото по-дълго се отлага помощта, толкова по-дълъг обикновено е и пътят към възстановяването.
Добрата новина е, че младите хора в България все по-открито говорят за терапия, а темата постепенно излиза от сянката. Всяка от нас може да допринесе за тази промяна, просто като говори нормално за психичното здраве, така както говорим за висок холестерол или болки в гърба.
Тихите сигнали, които често пренебрегваме
Психичните затруднения рядко започват драматично. По-често се промъкват постепенно и лесно се объркват с обикновена умора или „лош период“. Ето на какво да обърнете внимание, ако продължава повече от две седмици:
- Промени в съня - безсъние, ранно събуждане в 4-5 часа сутринта или обратното, желание да спите постоянно
- Загуба на интерес - неща, които преди ви радваха, като срещи с приятели, хоби или любим сериал, вече не предизвикват нищо
- Постоянна раздразнителност - избухвате за дреболии, после се чувствате виновни
- Физически симптоми без ясна причина - главоболие, стягане в гърдите, проблеми със стомаха, сърцебиене
- Промени в апетита - преяждане или пълна липса на глад
- Трудна концентрация - четете един и същи абзац по няколко пъти, забравяте задачи
- Чувство за безнадеждност - мисли от типа „нищо няма да се промени“ или „безсмислено е“
- Изолация - отказвате покани, не вдигате телефона, предпочитате да сте сами
Нито един от тези признаци сам по себе си не означава диагноза. Но ако разпознавате няколко от тях у себе си или у близък човек, това е сигнал да спрете и да обърнете внимание.
Митове, които ни пречат да потърсим помощ
„Трябва да се справя сама.“ Не бихте лекували счупен крак сама. Психиката също понякога има нужда от специалист и това не е слабост.
„Антидепресантите пристрастяват и променят личността.“ Съвременните медикаменти, предписани и следени от психиатър, не пристрастяват по начина, по който много хора си представят, и не ви превръщат в друг човек. Целта им е да ви върнат към себе си. Решението за лечение винаги се взема заедно с лекар.
„Терапията е само за хора с тежки проблеми.“ Много жени ходят на терапия, за да се справят по-добре със стреса, раздялата, майчинството или прегарянето в работата. Не е нужно да чакате да стане „достатъчно зле“.
„Ако го кажа на работа, ще ме уволнят.“ Здравословното ви състояние е лична информация. Можете да ползвате болничен и не сте длъжни да споделяте подробности с работодателя си.
Как да говорите с близък човек, който се затруднява
Често ние първи забелязваме промяната у майка си, партньора или приятелката. Но как да подхванем темата, без да прозвучим осъдително?
Изберете спокоен момент. Не по време на кавга и не пред други хора. Една разходка в парка или чаша кафе насаме работят много по-добре.
Говорете за наблюденията си, не за диагнози. Вместо „Ти си в депресия“ опитайте „Забелязвам, че напоследък почти не излизаш и изглеждаш уморена. Как си всъщност?“
Слушайте повече, отколкото говорите. Не бързайте с решения и съвети. Понякога човекът просто има нужда да бъде чут.
Избягвайте омаловажаването. Фрази като „на други им е по-зле“ или „мисли позитивно“ карат човека да се затвори.
Предложете конкретна помощ. „Искаш ли да ти помогна да намерим психолог?“ или „Мога да дойда с теб на първия преглед“ е много по-ценно от общото „ако имаш нужда, кажи“.
Внимавайте за сериозни сигнали. Ако човекът говори за безсмислие на живота, за самонараняване или за това, че другите ще са по-добре без него, не чакайте. Потърсете спешна помощ на телефон 112.
Къде да потърсите помощ в България
Много хора не знаят откъде да започнат. Ето няколко реални пътя:
Личният лекар. Той може да ви насочи с направление към психиатър, като прегледът тогава се покрива от здравната каса и плащате само потребителската такса. Това е най-достъпният вариант финансово.
Психиатър. Психиатърът е лекар, който може да постави диагноза и при нужда да назначи медикаментозно лечение. Можете да отидете и директно при частен специалист, като цената на преглед в големите градове обикновено е между 40 и 80 евро.
Психолог или психотерапевт. Психологът работи чрез разговор и различни терапевтични методи. Сесиите не се покриват от здравната каса и цената им варира, най-често между 30 и 70 евро в зависимост от града и опита на специалиста. Много терапевти вече работят и онлайн, което е удобно за жените в по-малките градове.
Центрове за психично здраве. В областните градове има държавни центрове за психично здраве, където можете да получите консултация и лечение.
Работодателят. Някои по-големи компании предлагат програми за подкрепа на служителите с безплатни консултации с психолог. Проверете в отдел „Човешки ресурси“ дали имате такава възможност.
При избора на специалист търсете човек с ясна квалификация и не се отказвайте, ако първият не ви допадне. Връзката с терапевта е важна и е напълно нормално да опитате с повече от един.
Малки ежедневни навици, които пазят психиката
Навиците не заместват лечението, когато то е нужно, но помагат да изградим устойчивост:
- Движение на открито - дори 20 минути бързо ходене дневно влияят положително на настроението
- Редовен сън - лягайте и ставайте по едно и също време, дори през уикенда
- По-малко скролване вечер - оставете телефона поне час преди сън
- Реални срещи - едно кафе с приятелка понякога действа по-добре от часове чат
- Ограничаване на алкохола - той временно отпуска, но задълбочава тревожността и лошото настроение
- Дневник - записването на мислите помага да ги подредите и да видите модели
- Умението да казвате „не“ - претоварването е един от най-честите пътища към прегаряне
Вашият глас също има значение
Темата на тазгодишния Световен ден на психичното здраве ни напомня, че личният опит е ценен. Ако сте преминали през депресия, тревожност или друго затруднение и сте се справили, вашата история може да даде кураж на някой друг. Не е задължително да я разказвате публично. Понякога е достатъчно да кажете на приятелка: „И аз съм минала през това. Помогна ми да говоря със специалист.“
Всеки шести човек около нас носи нещо, което не се вижда отвън. Колкото по-нормално говорим за психичното здраве, толкова по-лесно ще бъде за всички ни да потърсим помощ, когато имаме нужда. Погрижете се за себе си днес и попитайте някого, когото обичате, как е всъщност.
