Когато говорим за здравеопазване в България, обикновено мислим за големите университетски болници в София, Пловдив или Варна. Но реалността за стотици хиляди българи е различна - те разчитат на малки общински болници, които все по-трудно успяват да задържат квалифициран персонал. Една от основните причини е проста и болезнена - заплатите.
Колективният трудов договор и реалността в малките болници
В България съществува Колективен трудов договор (КТД) за здравеопазването, който определя минимални прагове на заплащане за различните категории медицински специалисти. На теория всеки лекар и медицинска сестра трябва да получава поне толкова, колкото е записано в този документ. На практика обаче немалко общински лечебни заведения не успяват да покрият дори тези минимуми.
Причините са комплексни. Малките болници обслужват по-малко пациенти, което означава по-малко приходи от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Същевременно фиксираните разходи за поддръжка на сгради, апаратура и консумативи остават високи. В крайна сметка парите за заплати просто не достигат.
Финансовата спирала надолу
Много от тези болници попадат в порочен кръг. Натрупват задължения към доставчици на лекарства и медицински консумативи. Работят с отрицателен собствен капитал, което на обикновен език означава, че дълговете им надвишават активите. В такава ситуация ръководството е принудено да прави трудни избори - да плати за медикаменти или да повиши заплатите.
По данни от последните години десетки общински болници в страната са в състояние на декапитализация. Просрочените задължения се измерват в стотици хиляди евро, а възможностите за привличане на допълнително финансиране са ограничени.
Какво означава това за лекарите
Един лекар в малка общинска болница може да получава с 20-30% по-малко от колега на същата позиция в голяма градска болница. При средномесечно възнаграждение, което не достига минимума по КТД, мотивацията закономерно спада.
Младите специалисти, които завършват медицина, имат три основни пътя пред себе си. Първият е да отидат в голяма болница в областен град. Вторият е да емигрират - Германия, Великобритания и скандинавските страни остават привлекателни дестинации за българските лекари. Третият път - да останат в родния си малък град - става все по-малко привлекателен с всяка изминала година.
Ефектът върху пациентите
Когато една болница не може да задържи достатъчно лекари, последствията за местното население са директни и осезаеми.
Първо, увеличава се времето за чакане. По-малко лекари означава по-дълги опашки за прегледи и процедури. Второ, някои отделения могат да бъдат закрити поради липса на специалисти. Това принуждава пациентите да пътуват до по-далечни болници, което е особено проблематично за възрастни хора и семейства без собствен транспорт.
Трето, натоварването на оставащите лекари се увеличава. Когато вместо петима специалисти в едно отделение работят трима, качеството на грижите неизбежно страда. Преуморените лекари правят повече грешки - това не е критика, а медицински доказан факт.
Какво финансира НЗОК и какво остава извън обхвата
Основната част от приходите на общинските болници идва от НЗОК - за дейности, които попадат в обхвата на здравното осигуряване. Допълнително Министерството на здравеопазването превежда средства за дейности извън този обхват - спешна помощ, дежурства и други.
Проблемът е, че тези два потока на финансиране често не покриват реалните разходи. Цените на клиничните пътеки, по които НЗОК заплаща лечението, не са актуализирани адекватно спрямо инфлацията и нарасналите разходи за консумативи и енергия. Така болниците се оказват хронично недофинансирани.
Общината като собственик - възможности и ограничения
Общинските болници са собственост на местната власт, което означава, че общинският съвет има отговорност за тяхното управление. Но повечето малки общини в България самите те разполагат с ограничени бюджети. Да субсидираш болница, когато имаш нужда от пари за ремонт на пътища, водопроводи и училища, е задача без лесно решение.
Някои общини търсят решения чрез партньорства с по-големи лечебни заведения. Други обмислят преструктуриране - обединяване на отделения или преминаване към модел на дневен стационар, при който пациентите не остават за нощуване, а се прибират вкъщи след процедурата.
Примери за възможни решения
Макар ситуацията да изглежда мрачна, има няколко подхода, които могат да помогнат.
Актуализиране на клиничните пътеки - ако НЗОК преразгледа цените, по които заплаща лечението, това би осигурило повече средства за болниците. Целево финансиране на заплатите - вместо болницата сама да решава как да разпределя парите, държавата може да гарантира директно минимума по КТД чрез специална субсидия.
Телемедицината е друга възможност. Лекар от голяма болница може да консултира пациенти на разстояние, което намалява натиска върху малките болници, без да изисква допълнителен персонал на място. В България вече има няколко пилотни проекта в тази посока.
Стипендии за млади лекари, обвързани с ангажимент да работят определен брой години в малка болница, също са практика, която работи в други европейски страни.
Какво можем да направим като пациенти
Всеки от нас може да допринесе, макар и в малък мащаб. Информирайте се за състоянието на местната болница и участвайте в обществени обсъждания, когато се решава общинският бюджет. Здравеопазването е приоритет, който трябва да бъде отстояван.
Ако имате възможност, използвайте профилактични прегледи и не чакайте да стане спешно. Натоварването на спешните отделения е един от факторите, които допълнително затрудняват работата на малките болници.
Накрая, подкрепяйте местните медицински специалисти. Една благодарност или добра дума означават повече, отколкото си мислим, особено за хора, които работят при трудни условия и ниско заплащане.
Поглед напред
Проблемът със заплатите в малките болници не е нов и няма да се реши от днес за утре. Но осъзнаването му е първата стъпка. Когато обществото разбира какво се случва зад стените на местната болница, натискът за промяна расте.
Българските лекари и медицински сестри заслужават достойно заплащане, независимо дали работят в университетска клиника в столицата или в общинска болница в малък град. Здравето на хората в малките населени места не е по-маловажно от това на жителите на големите градове. А за да има качествено здравеопазване навсякъде, трябва да има и справедливо заплащане навсякъде.
